Братството на розата

— Не пиеш? — запита мъжът с ризата на цветчета.

— Днес не.

— Лош ден?

— Не е добър. Изглеждаш странен с тази блуза.

— Смяна на униформата. На R&R. Луд съм по цветни дрехи. Ще се изненадаш. Това привлича жените.

— Казвай им, че си майор. Това ще ги впечатли повече от ризата.

— Не съм сигурен.

Крис плати питиетата.

Здравенякът отпи от бирата си.

— Обикаляш баровете на Специалните сили?

Крис кимна.

— Търсиш приятели?

Крис кимна.

— Които ти дължат услуга?

Крис сви рамене. Погледна към вратата.

— Подозрителен си.

— А на теб са ти съдрани коленете на панталоните.

— Трябваше бързо да напусна едно място. Нямах време да си купя нови.

— Тук си в безопасност. Няма да те безпокоят първокласните екипи.

— Но когато изляза оттук… Всъщност бих искал да попътувам. Извън острова.

— На някакво специално място?

— Надявах се ти да си туристическия ми агент. Поне докато не се добера до континента.

Мъжагата хвърли поглед към голата стриптийзьорка.

— Отлитаме утре.

— Военен транспорт?

— В зоната на Панамския канал. — Мъжът отмести погледа си към Крис. — Става ли?

— Можеш ли да ме преведеш през границата?

— Няма проблеми. Две момчета ми дължат услуга.

— Сега и аз ти дължа.

— Хей, кой отбелязва точките?

Крис се засмя.

— Имам друг проблем вече — рече майорът.

— Какъв?

— Момчето, с което бях и което седеше тук. Трябваше да се е върнал досега. Той е такъв проклет пияница, че сигурно е паднал или е подминал тоалетната.

Загърмя плоча на Уейлън Дженингс. Стриптийзьорката се облече.

Крис се потеше и мяташе пръстта на страна. Натисна лопатата. Хвърли бегъл поглед на полутропическата гора около себе си. Кедри, които разпръскваха сладникава миризма, бодливи лаврови дървета. Ярко оцветени птички, свикнали с присъствието му, пърхаха и пееха в клоните. Кръжаха комари, но не кацаха по него. Той не се страхуваше от треска, защото майорът на път за Панама го запаси с необходимите медикаменти. Образцово снабдяване на Специалните сили. Химикалът се абсорбираше от капилярите в червата му. Вследствие от това тялото отделяше недоловима, отблъскваща комарите миризма. Крис знаеше, че средството е започнало да действа, когато урината му придобие зелен цвят.

Въздухът беше горещ, наситен с влага. Той поднови работата си. Изхвърляше пръстта с лопатата. Дупката се уголемяваше. Беше взел идеята от „капаните за хора“, които виетнамците са копаели в джунглата по време на войната. Дълбока яма, покрита с метален лист, с пръст и папрат отгоре за маскировка. Листът се балансира внимателно и се накланя надолу, когато непредупреден войник стъпи на него. Заострените колове, наредени отдолу, пронизват тялото му. Въпреки че Крис нямаше да използва колове, ямата щеше да послужи за смъртоносната му цел.

Бе копал цяла сутрин. Сега трапът бе дълбок метър и половина, дълъг два и метър широк. Наподобяваше гроб. „Още половин метър дълбочина“ — каза си той и изтри потта от челото си. Продължи да копае.

Когато привърши, отиде от сечището в гората и затърси между папратите, докато намери четири здрави пръчки, всяка дълга десет сантиметра. Отново избърса потното си чело. Върна се в сечището и слезе в ямата. Противно на жегата, в дупката беше студено. Пресегна се да вземе листа от шперплат, който бе оставил на страна. Листът беше метър на два, два сантиметра дебел. Беше се мъчил да го пренесе през гората дотук. В този район живееха малко хора. Беше се убедил, че никой не го преследва.

Подпря с пръчките четирите ъгъла на шперплата, така че да покрие рова. После изпълзя от тъмното през една дупка, която бе изкопал. На светло той внимателно покри листа с пръст, изрови папрати и ги зася отгоре.

Отстъпи и огледа камуфлажа. Прясно обърнатата земя бе тъмна и контрастираше със светлокафявата повърхност на почвата. До утре нямаше да има разлика. Доволен, той заприщи с камък входа към ямата.

Бе почти готов. Само още едно нещо. Трябваше първо да отиде при зъболекар, но после щеше да е така обезсилен, че не беше сигурен, дали ще успее да пренесе шперплата и да изкопае дупката. Трябваше прилежно да организира нещата. В момента, в който се върне от зъболекаря в Панама Сити, медикаментите, които му даде майора, нямаше да са му нужни. Маларията щеше да е без значение.

— Господин Бартълъмю? — запита сестрата.

Тя беше панамка, привлекателна. Тъмната й кожа изпъкваше на бялата униформа.

— Последният ангажимент на доктора му отне повече време отколкото очакваше. Ще се наложи да изчакате още няколко минути.

Крис кимна и й благодари. Панама е двуезична страна. Испански и английски. Крис говореше испански и три други езика. Въпреки това му се стори по-лесно да говори на английски, когато дойде при зъболекаря преди два дена, за да обясни какво иска.

— Но няма причина да го правя — бе казал зъболекарят.

— За вас няма нужда от причина. Всичко, от което се нуждаете е това.

Крис свали осемнадесет каратовия си златен часовник „Ролекс“ и го подаде на доктора.

— Струва хиляди долари. Разбира се, ще има и пари. И това — Крис му показа ценната верижка. — Когато свършите.

Очите на лекаря блеснаха от безпокойство. Изведнъж се намръщи.