Братството на розата

Докато заемаха местата си, той се наведе през мъжа до него и се взря в пътеката. Обувките им. Той не очакваше да види особено дебели подметки или затвърдени върхове, които биха могли да превърнат обувките в оръжие. Въпреки мита за карате, тайните агенти рядко нанасяха удари с крак. Ритникът е твърде бавен. Той търсеше по-важни белези. Тези мъже носеха високи обувки, прилепнали около глезените им. Предпочитан от агентите, такъв дизайн не позволяваше на обувките да се изхлузват при преследване или борба. Крис носеше същия модел. Беше разпознат. Неизвестно от кого — руснаците, англичаните, французите, може би дори от собствените му хора. В този момент някой спешно звънеше в Мексико Сити. Когато се приземи, отряд убийци, дори може би няколко отряда ще го чакат.

Самолетът бавно потегли. Зави, шумът на машините се усили.

В кабината прозвуча звънец. Стюардесата се зададе по пътеката. Проверяваше дали всички предпазни колани са затегнати.

Той стисна здраво облегалките на седалката си, преглътна сухо и се обърна към жената до себе си:

— Извинете, имате ли някакви салфетки?

Тя изглеждаше раздразнена. Потърси в чантичката си и му подаде няколко.

— Благодаря.

Накъса ги и пъхна тампони от тях в ушите си. Жената примигна в недоумение.

Звуците в кабината се притъпиха. През пътеката той видя двама мъже, които разговаряха. Устните им се движеха, но думите не се разбираха.

Самолетът спря. През прозореца той видя излитащите струи. Някакъв самолет изчезна от погледа му. Друг зае мястото му. Оставаха още само два самолета преди неговия.

Затвори очите си. Чувстваше вибрациите на самолета. Гърдите му се стегнаха.

Самолетът отново се премести напред. Когато отвори очи, той видя само един самолет между неговия и пистата.

Изведнъж той издърпа предпазния си колан. Скочи, промъкна се покрай мъжа до него към пътеката. Стюардесата се втурна към него, за да го задържи.

— Сър! Трябва да останете на мястото си! Затегнете колана си!

Той я отстрани. Пасажерите се обърнаха към него смаяни. Дочу приглушен писък.

Двамата мъже се извърнаха изненадани. Единият понечи да стане.

Крис сграбчи ръчката на аварийния изход, която се падаше от другата му страна и я дръпна.

Вратата се отвори. Нахлу вятър. Усети разтърсващото боботене на реактивните машини.

Самолетът наближаваше пистата. Стюардесата отново се спусна към него. Той се вкопчи в долната част на рамката на вратата и увисна във въздуха. Залюля се и зърна отново кабината, обезумелите пътници, убиецът, който се хвърли към него.

Крис се отблъсна от движещия се самолет. Удари се в настилката на пистата, претъркули се със свити крака, с прибрани лакти, както го бяха учили. Независимо от тампоните в ушите си, изтръпна от грохота на машините. Обзе го изтощение, някаква душаща горещина. Друг самолет застрашително се задаваше към него.

Той хукна.

Стаята беше просторна, стерилна, с регулирана температура. Компютърни терминали опасваха стените. Флуоресцентните лампи бръмчаха.

Елиът бе съсредоточен. Съсухреното му чело — набръчкано.

— Пасажерите на самолетите — каза той на един чиновник.

— За кой град?

— Банкок. Излетели. Последните шестнадесет часа.

Чиновникът на агенцията кимна и заработи с клавиатурата.

Елиът запали друга цигара и се вслуша в шума на принтера. Проблемът го провокираше. Винаги имаше шанс Крис да е останал в Тайланд и да се крие някъде. Все пак Елиът се съмняваше. Той бе научил агентите си да напускат опасната зона колкото може по-скоро. Преди да са открили тялото на руснака, Крис трябва да е набрал достатъчна преднина. Използвал е фалшиво име, вероятно паспорт, с който сам се е сдобил. А можеше и да не е така. Фалшификаторите, които действат самостоятелно, са опасни. По-възможно беше Крис да е използвал паспорт, който Елиът му е дал, надявайки се да се измъкне преди да хванат следите му.

Чиновникът се върна с няколко листа. Елиът се наведе през гишето. Плъзна костеливия си пръст по списъка. Трепна възбудено, когато откри едно от тайните имена на Крис в полет на американските авиолинии от Банкок за Сингапур. Нареди на чиновника:

— Излетелите от Сингапур. Последните тринадесет часа.

Отново зачака.

Когато чиновникът донесе втория списък, той запали нова цигара и се съсредоточи. Крис трябваше да е използвал същия паспорт. В края на краищата не би рискувал митничарите да намерят в багажа му друг паспорт с различно име. Въздъхна дълбоко. Същият псевдоним на полета на Транс Уълд от Сингапур до Хонолулу.

— Излетелите от Хонолулу. Последните четири часа.

Чиновникът носеше третия списък с имена, когато Елиът чу, че вратата на компютърната стая се хлопна. Обърна се и видя помощника си да се задава.

Помощникът беше възпитаник на Йейл, випуск ’70 — закопчана яка, пръстен и вратовръзка с емблемата на клуба, черен костюм и жилетка по подобие на Елиът. Очите му бяха присвити от удоволствие.

— МИ–6 току-що се обадиха. Мислят, че са намерили Рем. На летището Хонолулу.

Елиът погледна новия списък от имена. Намери псевдонима в полет на хавайските аеролинии.

— Той пътува за Мексико.