Братството на розата

Отблъсквайки се от парапета на олтара, старият свещеник се изправи. После отиде и коленичи пред дарохранилницата. Беше молил за божия прошка. Беше се заклел да пази това убежище и вярваше, че ако не изпълнява задълженията си, ще загуби душата си. Въпреки че бе вербуван от КГБ, той се чувстваше предан на всяко едно разузнаване. Приемаше всеки оперативен служител за свой енориаш. Техните прилики или различия в религия и политика нямаха значение. Дори и атеистите имаха души. Безразлични, изморени хора търсеха подслон. Ако се наложеше да убива, за да защити светостта на убежището, той щеше да се моли Бог да го разбере. Кое ли оправдание ще надделее? Свещите проблясваха в тъмнината за упокой на мъртвите.

Старият свещеник се извърна от олтара и настръхна, като видя някаква сянка да се движи.

В тъмнината един мъж стана от най-близката пейка и тръгна към него.

Американецът.

Свещеникът пъхна ръка в страничната цепка на расото си, откачи пистолета от колана си и го насочи под широките гънки на одеждата си.

Американецът спря на безопасно разстояние.

— Не ви чух да вървите по пътечката.

— Опитах се да бъда тих, за да не преча на молитвите ви.

— И вие ли дойдохте да се молите?

— Навиците трудно се забравят. Би трябвало вече да са ви казали, че и аз съм бил цистерианец.

— А вашият приятел? Не изпитвате ли нужда да отмъстите?

— Той направи това, което трябваше. Вие също. Знаем правилата.

Кимайки, свещеникът стисна пистолета под расото си.

— Разбрахте ли името на зъболекаря? — попита американецът.

— Преди малко. Написах ви го.

Свещеникът постави молитвеника си на една пейка. Със свободната си ръка бръкна в другия процеп на расото и извади парче хартия. Остави го върху молитвеника и внимателно се дръпна назад.

Беше тихо в църквата. Американецът се усмихна и взе бележката, но не се опита да я чете в тъмното.

— Човекът, който търсите, живее много далеч — каза старецът.

— Още по-добре — отново се усмихна американецът.

— Защо казвате това?

Но американецът не отговори. Той се обърна и тихо тръгна към изхода на църквата, а сянката му бавно изчезваше. Отец Джанин чу скърцането на отваряща се врата. Той видя сивкавата ранна зора навън. Фигурата на американеца спираше светлинката. Вратата рязко се затвори със зловещо тропване в тишината.

Той дълго задържа дъха си. Въздъхна и върна пистолета отново на колана си. Челото му беше изпотено. Намръщено се загледа в цветния прозорец под покрива на църквата. Бледа светлина се процеждаше през него и подчертаваше силуета на поцинкованата стоманена сърповидна луна.

„Руснакът“ — мислеше Крис.

Той не обвини свещеника. Всичко, което му каза, беше истина. Свещеникът просто спазваше правилата. Той не беше само упълномощен, а и задължен да осигури безопасността на посетителите, дори ако трябваше да убие всеки, пристъпил светостта на убежището.

Крис напусна църквата, когато навън се развиделяваше. Заобикаляйки локвите, той се насочи към задната част на къщата. Мислеше за него, кипнал от гняв, но без да се издава. По навик се чувстваше по-спокоен, колкото по-непоколебим ставаше. Вървеше без да бърза, за да се наслаждава на тишината и да се възхищава на птиците. Утринна разходка.

„Руснакът“ — продължаваше да мисли той.

Достигна изхода, спря нерешително, сякаш разглежда реката. Колебаеше се. От години Чан се бореше срещу руснака, като все повече това го поглъщаше, докато накрая рискува живота си. През шестдесет и пета той също се бореше срещу руснака. Заедно с Чан се бяха присъединили към съвместна операция на ЦРУ и китайските комунисти, за да се спре трафика на наркотици от Лаос към Южен Виетнам. След една провалена атака в лагера „Патет Лао“, Чан поведе рискована мисия, за да спаси живота на Крис. През това време него го измъчваха, за да издаде информация — размазано лице, спукан апендикс и пречупен гръбнак. Чан го бе довел в това убежище и се грижеше за него докато пристигнат американските хирурзи.

Чан бе мъртъв сега.

На същото това място Чан възвърна живота на Крис.

Заради наркотиците.

Руснакът трябваше да умре.

Той знаеше какви са опасностите. Ще стане изгнаник, преследван от всички. Невнимателен заради способностите си, щеше случайно да им попадне в ръцете. Скоро трябваше да умре.

Все едно. При положение, че търси зъболекар и знае какво да прави, със сигурност скоро ще умре. Каква е разликата тогава? Но този път нищо не бе загубил и не беше подготвен да губи, затова ще върне услугата на приятеля си. Това беше най-важното, повече от операциите, повече от всичко. Вярност и приятелство. Чан му бе спасил живота. Честта го задължаваше да изпълни дълга си. Иначе ще се чувства опозорен.

И тъй като светостта бе престъпена вече два пъти, единственото важно нещо което остана, бе неговият код.

Отмести поглед от реката към гробището. Мислеше за листчето, което свещеникът му даде, извади го и прочете името и адреса на зъболекаря. Стъписа се. Кимна решително и тръгна към стълбите на верандата, за да влезе в къщата.

В стаята си събра нещата в малка чантичка. От кожено калъфче извади инжекция и една ампула е течност. Взе чантата си и излезе.