Братството на розата

Вчера свещеникът подслони един китайски комунистически функционер — полковник Чин Кен Чан. Информатори му бяха предали, че Чан е тук, за да се срещне с руснака и вероятно да стане двоен агент за КГБ. Подобни срещи не бяха необикновени. Често оперативни служители от противникови организации използваха неутралната територия на светите убежища на Абелар, за да сключват сделки, които понякога бяха предателски. Но свещеникът не беше сигурен какви са намеренията на Чан. Знаеше, че китайският комунист се противопоставя на руския трафик на наркотици в югоизточна Азия, отчасти защото бойкотираха съветското вмешателство в региона, отчасти защото мислеха, че опиумът подкопава авторитета им. Нямаше никакъв смисъл за Чан, който години наред саботираше руските пратки с наркотици, да сътрудничи на шефа на контрабандата.

Днес пристигна и американецът. Молбата му да си намери зъболекар, който да извади няколко зъба без да се разприказва, би могла да има само една цел — да попречи за идентифицирането на труп. Чий обаче? На руснака ли?

Мислите му бяха прекъснати от телефонен звън.

Свещеникът вдигна слушалката и заслуша.

След минута затвори телефона, два пъти по-объркан.

Научи, че Рем е псевдонима на Кристофър Патрик Килмууни. Бивш лейтенант от Американските специални сили, който през 1965 година е сътрудничил на ЦРУ в една операция, наречена Дълбок сняг. Нейната цел е била да унищожи руския наркотрафик. През 1966 година Килмууни е напуснал армията и отишъл в ЦРУ. През 1976 година е влязъл в Цистериански манастир. През 1982 година се върнал отново в ЦРУ. Комбинацията между религия и политика е необичайна, но отец Джанин можеше да се постави на негово място, тъй като и той ги беше съчетал. Но все пак той се тревожеше, че и тримата мъже, макар и по различен начин, са свързани с трафика на наркотици.

И още нещо общо. Когато американецът спомена, че през 1965 година е бил тук с размазано лице, спукан апендикс и фрактура на гръбнака, свещеникът си спомни за неговия ескорт. Същият китаец, който сега беше в сградата — Чин Кен Чан.

Съвпаденията го притесняваха.

Крис стоеше на верандата в жилището на пастора, а дъждът барабанеше по ламаринения покрив. Той все още не можеше да види гробището. Чан се беше подпрял на перилата до него и гледаше навън. Въпреки че убежището не се подслушваше, те използваха шума на дъжда, за да прикрие разговора им. Бяха избрали един ъгъл без прозорци.

— Две неща — каза Чан.

Крис изчака.

— Трябва бързо да се махнеш от тук. Йосиф Маленов е в една стая на втория етаж — продължи Чан.

Крис разбра. В професия като тяхната, рядко това, което се имаше предвид се препокриваше с казаното. Предпазливостта беше правило. За Чан беше необичайно да говори дори така недвусмислено. Крис бързо направи връзката, като попълни паузите сред думите на Чан.

Той беше шокиран. В основата на техния живот бе спазването на точно определени кодове, от който най-важна беше светостта на убежищата на Абелар.

Чан възнамеряваше да извърши най-тежкия грях.

— Никой не го е правил — каза Крис.

— Не е вярно. Докато ти беше в манастира…

— Ти си ме наблюдавал?

— Аз ти спасих живота. Нося отговорност за теб. По време на твоя престой в манастира, кодът беше нарушен два пъти. Във Ферлах, Австрия. После отново, в Монреал.

Крис потръпна.

— Тогава светът е полудял — каза той.

— Не е ли това причината, за да го напуснеш? Или защото манастирът предлагаше по-честни правила?

— Не. Дори и там си имаше правила на професията. Напуснах, защото се провалих. Нямах друг избор.

— Не разбирам.

— Не мога да ти обясня. Не искам да говоря за това. Ако святостта е загубила значението си, на какво тогава можем да разчитаме? Няма нищо свято.

— Всичко отива по дяволите — каза Чан — Това, което замислям сега, щеше да е недопустимо преди шест години.

— А сега? — попита Крис.

— След като прецедентът е доказан, аз се чувствам освободен от отговорност. Маленов е умствено болен. През изминалите няколко месеца е увеличил наркотрафика над търпимото. Трябва да бъде спрян.

— Тогава убий го навън — настоя Крис.

— Той е много добре охраняван.

— Но теб ще те преследват.

— Да, всички — кимна Чан. — Но Снежният леопард има своите хитрости.

— Господи — каза Крис, — ако всички са против теб… Ферлах, а после и Монреал? Какво се случи?

— На осквернителите ли? Те бяха намерени и убити. Мен също ще ме убият. Точно навреме. Но аз ще удължа срока си.

— Моля те да не го правиш.

— Защо?

— Защото се чувствам отговорен за теб.

— Това е мой дълг. Аз се намесих в това, което ти разбираш като съдба. Но трябва да посрещна това, което ми е писано. Аз остарявам и трябва да се подготвя да умра с достойнство, както вие западняците го наричате, а аз го разбирам като чест. Трябва да се изправя пред собствената си съдба. Чакал съм тази възможност прекалено дълго време. Наркотиците са лошо нещо. Това трябва да бъде спряно.

— Но КГБ просто ще изпрати друг да го замести.

Чан стисна перилата. Пот се стичаше по лицето му.

— Само не Маленов. Този човек е цяла злина. Той трябва да умре.

Крис страдаше от прямотата на Чан.

— Ще си тръгна сутринта.