Братството на розата

— Бях близо. Имаше нещо, което чувствах. Някои дни си мислех, че единственото, от което имам нужда, е само още един факт. Само още един… — той отново потръпна. — Но той победи. Изхвърлен, без възможност да продължа съревнованието, аз позволих на алкохола да ме ръководи.

Той повдигна очилата си.

— А това наистина е отвратително.

— Може би искаш малко кафе?

— Не, за Бога, това е по-лошо и от вермута. Оттегляне — размишляваше на глас Харди. — Ти си се отпуснал тук. Как можех да довърша това, което бях започнал? Нямах достъп до компютрите.

— Ти си искал да останеш жив.

— Или съм заслужавал да бъда застрелян. Ако имах някакви козове, все още щях да го преследвам.

Челото му беше овлажнено от пот:

— Тук е ужасно топло.

Сол прекоси стаята и включи климатичната инсталация зад завесите. Тя започна да боботи, като разнасяше тих повей из стаята:

— Кой те накара да го разследваш?

Харди отпи с отвращение:

— Ким Филби.

Години назад през 1951, Ким Филби е бил висшестоящ член на британската мрежа за чуждо разузнаване МИ–6. По-рано, по време на Втората световна война, той е помагал да се обучават неопитни новобранци от американската разузнавателна мрежа — ОСС. Той си предложил услугите, когато през 1947 година ОСС се превърнало в ЦРУ. Пристигнал във Вашингтон през 1949, за да помага в проучването на ФБР на съветските шпионски кръгове и наистина доказал, че уважаваният английски дипломат Доналд Маклийн е бил комунистически агент. При все това, преди да бъде арестуван, Маклийн е бил предупреден от друг британски дипломат — Гай Бърджис. Той самият пък е бил неподозиран комунистически агент и отлетял с Маклийн в Русия.

Разкриването на такова завоалирано вмешателство, шокирало общността на Западното разузнаване. Също така смущаваща била загадката как Бърджис е узнал, че Маклийн е под наблюдение. Всецяло обзет от този въпрос, Харди — тогава младши офицер в ЦРУ, седял в колата си на един вашингтонски паркинг. Той чакал да отмине внезапно разразилата се буря, за да може да изтича до любимия си бар и да обядва, когато го осенила мисъл. Забравяйки за жаждата си, той бързо се върнал в офиса си, който след войната се помещавал във „Вашингтон Мол“. Когато хвърлил дъждобрана си върху един стол в кабинката, той прегледал няколко картотеки и написал няколко бележки към документите и образците.

Бърджис предупредил Маклийн. Той познавал Филби — мъжът, който обвинил Маклийн. Бърджис веднъж наистина е бил гост в дома на Филби. Дали Филби не е направил непреднамерена грешка, като е позволил на Бърджис да узнае, че Маклийн е в беда?

Обяснението нямало значение. Филби е бил твърде опитен, за да разкрие значима информация на един от приятелите на този, когото е планирал да обвини.

Тогава каква била връзката — Бърджис, Маклийн и Филби? Харди направил ефикасен логически скок. И какво ако Филби също е бил комунистически агент? Какво ако Филби е обвинил Маклийн, но първо е изпратил Бърджис да го предупреди?

Защо все пак? Защо Филби ще обвинява близък комунистически агент? Харди можал да измисли само една причина — да предпази по-важен комунистически агент, който за малко да бъде разобличен. Но кой трябвало да е по-важен от Маклийн? Дишането на Харди се учестило. Самият Филби? Като обвини Маклийн, Филби ще се измъкне от подозрение. Може би при своята работа във ФБР Филби е открил възможността да бъде разкрит като шпионин.

„Предположения“ — си помислил Харди — „Но къде е доказателството?“ Той изведнъж си припомнил за един комунистически предател на име Кривитски, който преди години бил предупредил за трима съветски агенти във великобританския дипломатически корпус. Кривитски разпознал единият от мъжете по последното му име — Кинг, арестуван по-късно. Но Кривитски бил неясен по отношение на останалите двама: шотландец, привлечен от комунистите през трийсетте, и британски журналист, вербуван в Испанската гражданска война. Шотландецът бил разкрит като Маклийн. Но кой бил великобританският журналист?

Харди проучил малки подробности по досието на Филби и почти се разсмял, когато открил желаното: Филби някога бил журналист в Испанската гражданска война. Внезапно всичко се нагласило. Филби и Бърджис се познавали като студенти в Кембридж Маклийн също е бил в Кембридж. През трийсетте всеки от тях е симпатизирал на комунизма. Но после коренно са се променили, предпочели са капитализма и са се присъединили към британските дипломатически служби.

„Разбира се — помислил си Харди, — те са били привлечени от руснаците и са се съгласили да станат дълбоко законспирирани съветски агенти.“

— Това създаде репутацията ми — каза Харди. Вермутът с лимон беше учестил дишането му. — Хората забравят, че аз разкрих Филби.

— Някои от нас знаят кои са легендите — рече Сол.

— Аз и Елиът — Харди отпи. — Златните момчета. Елиът набра точки като използваше бивши нацисти и бивши фашисти, които подновяват разузнавателната си мрежа след войната, но този път работейки за нас. Изглеждаше, че не можем да сгрешим в нищо.

— Какъв е произходът му?