Братството на розата

— Не ти е казал дори това? От Бостън е. Семейството му било от висшите кръгове. Баща му работел в Йейл, а после за Министерството на вътрешните работи. Скоро след раждането на Елиът, 1915 година, бащата починал. Майка му умряла по време на грипната епидемия през 1918 г. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— Елиът е сирак? — Сол изтръпна.

— Като теб и Крис. Може би това обяснява интереса му към вас двамата.

— Бил ли е в сиропиталище?

— Не. Той нямал баба или дядо, нито пък чичовци и лели. Имал някакви далечни роднини, които можели да го вземат. Наследството му било достатъчно голямо, за да не представлява проблем издръжката му. Но приятел на баща му предложил да го отгледа — мъж с влияние в Министерството на вътрешните работи. Роднините се съгласили. В края на краищата този човек можел да възпита Елиът така, както баща му би искал. Имал състояние и власт.

— Кой е бил той?

— Текс Огън.

Очите на Сол се разшириха.

— Така е — продължи Харди. — Един от създателите на убежищата на Абелар. Елиът е получил подготовката си от Отън, който спомогна за установяването на основните правила на модерния шпионаж. Би могло да се каже, че Елиът е бил вътре в нещата от самото им начало. Разбира се, преди войната Америка нямаше отделни разузнавателни мрежи. Военните и Министерството на вътрешните работи вършеха всичко. Но след Пърл Харбър се формира ОСС и Отън подтикнал Елиът да се присъедини към него. Елиът заминал за Англия, за да се обучава. Имал няколко успешни операции във Франция. Работата му харесвала, така че останал и когато след войната ОСС преминало в ЦРУ. Тогава Отън вече бил в пенсия, но Елиът често ходел при него за съвети. Най-важното, което научил от Отън, било да не се стреми към висшите постове в агенцията.

— Но за амбициозен мъж това е глупаво.

— Не е, ако помислиш. Колко директори и заместник-директори е имало в агенцията през годините? Толкова много, че не мога да си ги спомня. Тези места са политически служби. Те се сменят според събитията в Белия дом. Истинската власт в агенцията, имам предвид постоянната, е под заместник-директора и преките му подчинени — четвъртото място. То не е политически ангажирано, без пряка зависимост, основава се на опита и заслугите в агенцията.

— Значи Елиът приел съвета на Отън?

Харди кимна.

— Той се изкачи толкова високо, колкото искаше. По дяволите, един президент дори му предложи директорски пост, но Елиът отклони офертата. Той искаше да запази службата си сигурна. Но същевременно желаеше да има по-силна власт. Така че разшири опорните си точки, като вземаше все повече агенти под своя опека, разпростря влиянието си в операции от всички области. Шеф на контраразузнаването. Получи тази титла през 1955, но имаше значително влияние още през четиридесетте. Сенатори, конгресмени, президенти зависят от изборите. Може да се наложи да напуснат постовете си. Но Елиът никога не се тревожеше от резултатите от гласуването. Година след година, независимо от това дали републиканците или демократите управляват страната, Елиът държеше четвърта позиция в агенцията. Само още един мъж е успявал да се задържи на власт толкова дълго.

— Едгар Хувър.

— Правилно. Но сега Хувър е мъртъв, така че няма да е преувеличено, ако кажем, че Елиът е имал най-постоянното влияние в американското правителство от четиридесетте години насам. Забележи, че Елиът винаги е предвиждал опасността друг амбициозен мъж да го измести от четвъртата му позиция в агенцията. За да се подсигури, той проучваше всеки, който би могъл да е заплаха за него. Президенти, членове на кабинета, различните директори на агенцията, нямаше значение кого. Може би бе научил тази тактика от Хувър, а може и Отън да му я е показал. Но той събра най-пълната колекция от скандали, която можеш да си представиш. Секс, пиянство, наркотици, наречи ги пороци; откриваше всичко във връзка с тях. Неплатени данъци, сблъсък на интереси, отмъщения, подкупи. Ако някой заплашваше да отнеме властта на Елиът, той просто му показваше личното му досие и всякаква опасност изчезваше. Ето защо той все още е в агенцията, въпреки че е минал пенсионната възраст. Заради тези досиета.

— Къде са те?

— Никой не е разбрал. Може би на съхранение в банка в Женева. Може би в сейф. Не може да се каже. Повярвай ми, опитвали са се да ги намерят. Следели са го, но той винаги се е измъквал.

— Още не си ми казал защо си го проучвал.

Харди се замисли.