Братството на розата

Сол се сепна.

— Познато ли ти е името? — запита Харди.

— Баща му е бил представител на Английската разузнавателна мрежа на срещата Абелар през 1938 година.

— Интересно съвпадение, не мислиш ли? Отън, който също е бил на срещата, се сприятелява с Ландиш-старши. Елиът, осиновеният син на Отън, се сприятелява с наследника Ландиш. Между другото, Ландиш-старши е бил възпитател на Филби.

— Господи — възкликна Сол.

— Чудя се — каза Харди, — Ландиш старши също ли е бил двоен агент? Бедата, когато повярваш, че има заговор, е че веднага можеш да нагласиш всичко към своята теория. Дали нямам твърде развинтено въображение? Да разгледаме нещата така. Ако Елиът работи за Съветите, Ландиш-младши, според мен, е куриерът, който предава съобщенията. Той е съвършен. Заема същата позиция в МИ–6, както Елиът в ЦРУ. Също като Елиът и той твърдеше, че в МИ–6 има предател. Ако Ландиш-старши е работил за Съветите, може би Ландиш-младши продължава делото му след смъртта на баща си.

— Въпросът е как да го докажем.

Ерика спря на средата на пътеката и се наведе към един пасажер, седнал до прозореца:

— Сър, затегнете предпазния си колан, моля ви.

Тя носеше привлекателна униформа на стюардеса на Ел Ал. Понеже се подготвяха набързо, беше й даден ограничен избор на лица, които би могла да замества. Теглото, цветът на косата и чертите на лицето й отговаряха на данните на една жена от екипажа на полета. Тази жена сега пътуваше на юг от Маями към Кий Уест на неочаквана ваканция е платени разноски. Само че Ерика беше малко по-едра от нея, така че униформата плътно прилепваше по тялото й, като подчертаваше бюста й. Мъжете на борда изглеждаха доволни, вместо смутени.

Като продължи нататък по пътеката, тя се увери, че всички са поставили предпазните си колани. Помоли една жена да постави обемистата си чанта под предната седалка и разгледа пасажерите. Никой не пушеше. Седалките бяха в изправено положение. Подносите за храна — прибрани и обезопасени. Тя кимна на другата стюардеса и се отправи към предната част, където се обърна отново, за да огледа пътниците. Доколкото можеше да определи, никой не бе изненадан от присъствието й. Нямаше напрегнати изражения, докато се взираше в лицата им, нито пък някой избягваше погледа й. Разбира се, добре обучен агент не би допуснал такива грешки. Все едно. Тя изпълняваше формалностите. Да пропусне да го направи, би било грешка от нейна страна.

Почука на кабината на пилота и отвори вратата:

— Някой да иска кафе?

Пилотът се обърна:

— Не, благодаря. Земният екипаж натовари багажа. Готови сме да потеглим.

— Какво е времето?

— Не може да бъде по-хубаво. Синьо небе по целия път — отговори Сол до нея. Той и Крис, красиви в пилотските си униформи, носеха документи, които ги упълномощаваха да контролират полета. Те седяха в задната част на кабината за управление и наблюдаваха екипажа, който нямаше основания да се съмнява в техните правомощия. С Ерика се бяха качили рано на борда. Минаха през отделните стълби към входа за обслужващия персонал в тунела за пасажери. Така избегнаха огледа на терминала. Легитимациите им бяха отлично фалшифицирани. Миша Плец от израелското посолство отново бе извършил чудо.

Самолетът потегляше към пистата. Ерика отново се върна при пътниците. Провери за втори път дали в очите на някой се чете сянка на подозрение. Един мъж изглеждаше пленен от фигурата й. Някаква жена се страхуваше от излитането. Като ги отмина, тя реши, че няма за какво да се тревожи. Сега, когато самолетът бе в движение, дори ударен отряд на борда не би могъл да създаде проблеми. Ел Ал се отличаваше с извънредните си предпазни мерки. Трима от пътниците, в челната част, в средата и в дъното, бяха цивилна въздушна охрана. Зад прозорците внезапно се появиха две бронирани коли, които съпътстваха самолета отстрани, докато се измъкваше от терминалите към пистата. В автомобилите тя видя едри, сурови мъже. Те носеха автоматично оръжие, но го държаха скрито от поглед. Това беше обичайната защита на тази линия, така често нападана от терористите. Когато самолетът се приземеше в Лондон, две други коли щяха да се появят и да го придружат към терминалите. Вътре в летището, отделението на Ел Ал беше охранявано дискретно, но сигурно. При тези условия, ако някакъв екип има глупостта да предприеме действия срещу Ерика, Сол и Крис, би постъпил просто самоубийствено.

Чувството й на облекчение бързо премина. Като се убеди, че хладилниците за храната в дъното са надеждно заключени, тя с ужас си припомни, че трябва да разнася коктейли, закуски и да се отнася майчински към пътниците по време на полета.

Старшият разпоредител вдигна микрофона.

— Добър вечер — чу се пращене. — Добре дошли на полет 755 на Ел Ал за…

Лондон. Въпреки прогнозите за слънчево време, сиви дъждовни облаци се бяха надвесили над града. По време на полета Ерика беше претрупана с работа, но все пак намери време да премисли това, което бе научила.