Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

За да бъдат чути думите му от войниците наоколо, емирът на Синоп ясно и силно рече:

— Благословен да бъде този ден, защото султан Мехмед ме е проводил да ви предложа мир с условия, които запазват вашето достойнство.

При това генуезците на Джустиниани избухнаха в още по-буен смях, макар че на много от тях им се плачеше от изтощение. Протостраторът държеше скрит в ръката си кинжал и обикаляйки войниците си отзад, бодеше по бедрата ония, които не се смееха достатъчно силно.

Исмаил Хамза помоли да разговаря с императора насаме. Без колебание Константин го въведе в квартирата си и без да се вслушва в предупрежденията на своите съветници, се затвори заедно с него в една малка стаичка. В това време венецианският байло, след като беше обградил кулата със своите мъже, се появи заедно със Съвета на дванадесетте и помоли императорът да бъде уведомен, че венецианците са против всякакви едностранни преговори с турците.

Василевсът отвърна, че никога дори и не си е помислял да взема решения зад гърба на своите съюзници, след което свика съветниците си и им разясни условията за сключване на мир със султана. Исмаил Хамза от своя страна сериозно заяви:

— За ваше благо и за благото на вашите люде аз ви приканвам да приемете тези условия, които са най-доброто, което изобщо може да бъде предложено. Вашият град е в отчаяно състояние. Защитниците ви са изнемощели и малко на брой, а градското население е отчаяно. Това е вашата последна възможност. Ако не се предадете сега, султанът ще избие всички мъже до крак, жените и децата ще продаде в робство и ще остави войската си свободно да плячкосва из града.

Венецианците извикаха:

— В името на Исуса Христа, не се доверявайте на султана! Какво може да ви предложи той? Турците и друг път са престъпвали дадената от тях дума. Напразно ли сме проливали кръвта си? Напразно ли най-добрите ни мъже са жертвали живота си по стените, за да задържат трона ти? Не и не! Султанът се колебае, защото не е уверен в своята победа. Защо иначе ще търси с измамни мирни предложения да покори града?

Исмаил Хамза много се обиди от това и рече:

— Ако имате поне малко разум в главите си, ще се убедите, че положението на Константинопол е безнадеждно. Единствено от хуманност и за да ви спести ужасите на едно покоряване с щурм султанът предлага императорът незасегнат да се оттегли с всичките си богатства, с целия си двор и всичката си прислуга. Тези жители на града, които искат да го последват, могат да вземат всичко, що притежават, със себе си. На тези, които останат, султанът им обещава живота и неприкосновеността на имотите. Императорът ще се оттегли в Морея като султански васал и султанът ще защитава неговите интереси срещу всякакви агресори.

Венецианците бяха започнали вече да викат и да удрят по щитовете си, за да заглушат гласа му. Ала василевсът наведе глава и продума:

— Вашите условия са унизителни и несправедливи. Дори да можех, достойнството ми на император нямаше да ми позволи да ги приема. Но аз не мога, тъй като никой тук не е в състояние да предаде града. Ние сме готови да умрем и ще пожертваме живота си без хленчене.

Той изгледа с мрачно презрение викащите венецианци които бяха готови да се бият до последния грък. Та нали огромните им галеони бяха в пристанището и с тях имаха възможност да се спасят, когато всичко бъде загубено.

Султанът е знаел, че Константин няма да приеме условия като тези. Но заради партията на мира и войската, която е недоволна от неуспеха на обсадата, той е принуден да прибегне до този план, за да покаже на своите поданици опърничавостта на гърците. Но и той е смъртен и неговото сърце е слабо.

Ако градът е завладян от болезнено безпокойство и страх, несигурността, която изпитва султан Мехмед, е също толкова непосилна за превъзмогване. Той е заложил всичко и не му остава нищо друго освен да победи или да се предаде. Срещу него е не само градът, а и мнозина в собствената му войска.

Поради тази причина султан Мехмед сега е най-самотният човек в света. По-самотен дори от император Константин, който вече е направил своя избор.

По същата причина и аз съм свързан сега със султан Мехмед в тайно братство: мъчно ми е за него и ми се иска още веднъж да видя непроницаемото му лице, упоритата му брадичка и очите му на див звяр с жълтеникаво пламъче в зениците. Иска ми се да поговоря с него и още веднъж да се убедя, че не желая да живея в това време, в което той и нему подобни ще управляват света.

Той е бъдещето. Той ще победи. Ала в бъдеще, в което е властелин Мехмед, не си струва да се живее.

— Смейте се! Смейте се! — изкомандва Джустиниани своите генуезци.