Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

И когато емирът на Синоп си тръгна, те не преставаха да се смеят — тези мъже с почернели от барут лица, очукани доспехи и окървавени превръзки. Те се смееха, смееха се от дъното на своите сърца, мразейки Джустиниани, който постоянно ги подтикваше към свръхчовешки усилия. Мразят го и го обичат. Някъде дълбоко в съзнанието им се мярка една мечта за лозе и бяла къщурка по склоновете на остров Лемнос. За гръцки работници роби из плодородни полета. За правото на господаря върху девствеността на красивите селски момичета и за даваните в тяхна чест угощения от великия стратег.

В очите със сълзи на изтощение те се захласваха в безсилен смях и се втурваха обратно по крепостните стени, докато турците се отдалечаваха на гърбовете на своите коне с развети знамена и писнали зурни. И когато стотици топове отново загърмяха насреща ни, Джустиниани се наведе и взе един кокал от земята. По него имаше още месо. Той го поизчисти от полепналия пясък и го заглозга. — Короната на велик стратег се оказва доста скъпа — забеляза той. — Загубил съм вече доста от собствената си плът и кръв, а победата все още не се вижда. — Не, победата не се вижда — повтори той и загледа отвора в крепостната стена, който беше вече повече от хиляда стъпки широк и защитен само от издигнатите камари пръст, трупи, наръчи от клони и камъни и от големи кошове, пълни с чакъл, като бойници за стрелците.

Днес е четвъртък, а утре ще е светият ден на исляма. Може би няма да доживея до следващия четвъртък. Мехмед се подчини на законите на Корана и предложи мир, преди да превземе града с щурм. Времето за генерално настъпление е узряло. „Тази войска е най-силната и този принц — най-могъщият, и той ще завладее Константинопол.“ Ние сме вратата към Запада. Последният западен пост срещу Изтока. Когато стените рухнат, телата ни ще са последната, единствената останала преграда.

25 май 1453

Рано сутринта император Константин свика Сената, своите съветници и представителите на църквата. Той съобщи, че патриарх Григорий Мамас доброволно се е отказал от длъжността си. Кардинал Исидор също не участваше. Затворил се е в кулата, която е назначен да отбранява.

Това беше последният опит да се помирят привържениците и противниците на унията. Ала и той остана половинчат. Освободихме се от един старец, когото гърците мразят, а латинците презират, но църквата сега е без патриарх. От монашеската соба в Пантократорската обител непримиримият дух на отец Генадий владее над черкви и манастири, предричайки унищожение.

Рано сутрин не е най-подходящото време за преговори. Повечето от гърците бяха будували цяла нощ по стените. По лицата на всички се чете умора и безнадеждност. Сенаторите, придворните, архиереите и дори Францес се обединиха в молбата си василевсът да напусне града: „Градът вече не може да бъде спасен. Спасете поне свещената личност на императора!“

Джустиниани може би все още е готов да предостави своя кораб на василевса, но венецианците не са съгласни с неговото заминаване. Без него гърците няма да стоят по стените и ще настъпи хаос. Изтощеният от будуването и постите Константин припадна, като чу виковете, които изразяваха повече недоверие и желание за капитулация, отколкото любов към него самия. Свестиха го, разтривайки лицето му с розова вода. След като отново се изправи, той на висок глас още един път увери всички присъстващи, че ще остане в града до самия край.

Турските миньори са се изхитрили и вече не се опитват да прокопаят тунели, които да водят под стените вътре в града. Копаят само денем, когато грохотът от артилерийската канонада и земетръсите пречат за тяхното проследяване. Днес беше разкрито, че са подкопали крепостната стена край Калигарската порта в един участък от десетки стъпки, като придържат основите й с дебели подпори. Ако бяха успели да си свършат работата и да запалят подпорите, стената щеше да се срине и турците щяха безпрепятствено да проникнат в града. Та нали пред Влахернския палат няма външна стена.

Не успяха обаче. Само че германецът Грант беше ранен в главата и в бедрото. С бастун в ръка, с посивяло лице и блестящи от треската очи, накуцвайки, той все още се опитва да се придвижва, като категорично отказва да лежи в леглото.

Аз съм здрав. Косата ми отново е започнала да расте и раната ми се е затворила. Пълни бойни доспехи все още не мога да облека, но от един убит турчин си набавих арабска ризница, изплетена от метални халки. Чувствам се много по-леко от преди.