Четвъртата картина

— Дошли сте заради Хармъни?

— Да.

— Намерихте ли я?

— Не. Говорих с полицай Рийс от полицията на Лас Вегас и прочетох сигнала за изчезването ѝ, който сте подали. Надявах се да ми отделите малко време и да уточним някои неща.

— Какви неща?

— Ами, първо трябва да се уверим, че тя наистина е изчезнала. Че не става въпрос за нещо друго.

— Нещо друго? Знаете, че жена ми беше убита наскоро, нали?

— Да, и както ви е известно, работя с полицай Гарет, който води разследването за смъртта на съпругата ви. Само се питах дали е възможно Хармъни да е отишла при някоя приятелка или роднина?

— Не, няма начин. Тя винаги отговаря на съобщенията ми. Особено ако ѝ напиша, че е важно.

— Кога я видяхте за последен път?

— Преди два дни. Каза, че отива в „Оскар“ да си вземе дрехи, но така и не се върна. Звъня ѝ от два дни. Обадих се на Гарет и му казах, че не може да е избягала. Но понеже живеем тук, той си мисли, че тя се мотае с лоша компания и се друса. Казах му, че Хармъни е на четиринайсет и не е докосвала наркотици. Предвид мястото, откъдето идваме, това е голямо постижение. Не е изпушила дори един джойнт.

Кейсън се замисли. Защо Гарет не бе споменал, че дъщерята на Кати Фар е изчезнала? Болдуин си припомни последния им разговор и реши, че Гарет вече е бил говорил с Тъкър Фар. Защо тогава не каза нищо?

— Казахте, че Хармъни отивала към Оскар. Това приятел ли е или…

— Не, магазин на булевард „Рузвелт“. За втора употреба.

Болдуин кимна.

— Имате ли нещо против да поговорим вътре?

Тъкър Фар отвори вратата и каза:

— Извинявайте за бъркотията.

На пода бяха разпръснати дрехи и опаковки от храна. На масичката за кафе имаше няколко пепелника и във въздуха се носеше тежка миризма на цигарен дим. Тъкър премести от дивана няколко листа, които приличаха на просрочени сметки.

— Останахме само аз и Хармъни. — Той млъкна и погледна пръстите си, които потъркваше. — Откакто умря Кати, тук няма кой да се грижи за дома ни.

— Много съжалявам за загубата ви — каза Болдуин и огледа жилището, а Тъкър пребърка джобовете си за запалка. — Пуснали са ви от затвора преди четири месеца, така ли?

Тъкър извади цигара и запали.

— Да. Излежах дванайсет години в „Лоу Дезърт Плейнс“. Гледах иззад стъклото как дъщеря ми расте. Знаете ли как се чувствах? Напълно скапан. Безполезен. Превъзпитание — дрън-дрън. Всички, с които се запознах вътре, влязоха като свестни хора и излязоха престъпници, и това е самата истина.

— Били сте в затвора за отвличане на четиринайсетгодишно момиче, което сте заплашили с нож. Вярно ли е? — внимателно попита Болдуин.

Тъкър издиша дима през носа си и се втренчи гневно в него.

— Глупости! Ние се сваляхме! Тогава бях млад! Тя сама се качи в колата ми, по дяволите! Никой не каза нищо за отвличане, докато родителите ѝ не разбраха, че тя се среща с по-възрастен мъж. И онзи съдия… — Той се изсмя. — Онзи съдия не искаше да чуе нищо по време на целия процес. Затвори ме и изхвърли ключа с такава лекота, сякаш раздаваше бонбони. Нашата съдебна система няма нищо общо с правосъдието, казвам ви го.

Болдуин погледна към снимка на масичката встрани. Кати и Хармъни се усмихваха широко. Единствената снимка в стаята.

— Кога е правена? — попита той и взе снимката.

— Мисля, че преди няколко години. Хармъни беше най-сладкото момиченце, което сте виждали. Хората все казваха на майка ѝ, че трябва да стане манекенка, но аз не бях съгласен, по дяволите! Манекенките са жестоко прецакани.

Болдуин върна снимката на мястото ѝ.

— Сигурен ли сте, че Хармъни никога не е правила опити да избяга от къщи?

Тъкър поклати глава.

— Кати не ми е казвала да е бягала. И Хармъни имаше само отлични оценки в училище. Не е от децата, които бягат от къщи, тя има глава на раменете си. Не знам откъде я е наследила, защото със сигурност не е от мен или от майка ѝ. И Кати беше в пандиза няколко години заради метамфетамини.

— А кой се грижеше за Хармъни в това време?

— Баба ѝ. — Тъкър поклати глава. — Мамка му, може би щеше да е по-добре, ако беше останала там, вместо да се връща у дома.

— Създадохте ли си врагове в затвора? Някой, който е освободен наскоро и иска отплата?

— Не, не се сещам за никого. Времето, което прекарах на топло, не беше толкова лошо. Държаха ме отделно от останалите, тъй като бях обвинен в престъпление срещу дете. Затворниците с подобни обвинения не изкарват дълго сред другите затворници.

— И аз така съм чувал.

Тъкър дръпна от цигарата и издиша дима.

— Е, какво правите, за да намерите извършителя?

— Не мога да говоря за текущо разследване, господин Фар. Съжалявам.

— Да, добре. Тогава има ли нещо друго? След малко трябва да тръгвам за работа.

Болдуин отново се огледа наоколо.

— Трябва ми някоя по-скорошна снимка на Хармъни. И имате ли нещо против, ако огледам стаята ѝ?

— Не. Ето я там. Ще отида да потърся снимка.

Болдуин стана и влезе в стаята на Хармъни.