Четвъртата картина

Докладите бяха кратки и ясни. Две жертви: Кати Фар, която беше умряла, и Анджела Ривър, открита жива на по-малко от километър и половина от мястото, където бяха намерили трупа на Кати Фар. Двете жени бяха облечени с черни туники и главите им бяха увити в бели бинтове. Според патолога нападателят беше разрязал челата им с бръснач, и превръзките бяха напоени с кръв. Криминалистите от отдел „Сексуално насилие“ бяха открили следи от такова — наранявания, които можеше да се видят само с колпоскоп, и семенна течност, намерена във влагалището на Кати Фар. И двете жертви бяха пребити най-напред.

Анджела Ривър си спомняше само, че изпитала ужасна болка в главата, докато се приближавала към колата си в подземния паркинг на мола, и че после се събудила на една маса. Не можела да диша и мислела, че е ослепяла, докато Болдуин не срязал бинтовете на лицето ѝ. По кожата на двете жени бяха открити следи от белина. Ноктите им бяха изрязани, а косите — сресани. Убиецът, или убийците, беше искал да са хубави, преди да умрат.

Бяха намерили Кати Фар да седи на дървен стол в празната къща. Медицинско лепило, чиято марка не можеха да установят, придържаше тялото ѝ там. От аутопсията стана ясна причината за смъртта — мултиорганна недостатъчност, въпреки че не можеше да се каже защо органите бяха отказали. Изследванията на Кати Фар бяха показали само наличие на алкохол и антидепресанти в кръвта, вземани по лекарско предписание. Но в кръвта на Анджела Ривър не бяха отрили нищо.

Двете престъпления бяха извършени на междуобщинска територия извън Лас Вегас, известна като Кримзън Лейк Роуд.

Ярдли отвори файла със снимките и видеозаписите, които бяха направили криминалистите.

Първата снимка беше на Кати Фар, седнала на стола. Сърцето на Ярдли прескочи и тя тихо ахна, а след това бързо премина на рисунките, които показваха как е била положена Анджела Ривър. Дълго ги гледа и накрая изпрати съобщение на Болдуин:

Трябва да се видим веднага.

3.

Затворът „Лоу Дезърт Плейнс“ приличаше на бункер, направен да издържи на ядрен взрив. Тара Ярдли се втренчи в него от паркинга, докато допиваше безалкохолната си напитка и дояждаше пържените картофки.

Тя изхвърли празните кутии в контейнер за боклук по пътя към затвора. Харесваше ѝ да идва през последния час от времето за свиждане. Тогава надзирателите изпълняваха само формално задълженията си и не се вглеждаха внимателно в личната ѝ карта, нито задаваха много въпроси.

Джесика си мислеше, че дъщеря ѝ е на стаж, и Тара се чувстваше виновна всеки път, когато идваше тук, защото се налагаше да лъже. Но го правеше заради майка си и знаеше, че в дългосрочен план това щеше да е добре и за двете им, макар че, ако разбереше, майка ѝ щеше да се ужаси.

Служителите на входа провериха документите ѝ и я претърсиха и после я пуснаха да мине през детекторите за метал. Задържаха личната ѝ карта — добър фалшификат, на който пишеше, че Тара е на двайсет и две години — както и фалшивия ѝ бадж, според който тя беше репортер от „Лас Вегас Сън“. За кратко Тара беше обмисляла възможността да стане журналистка. Привличаше я тръпката да обикаля света и да разследва различни истории, но знаеше, че накрая тази работа щеше все пак да се окаже излишна. В близко бъдеще нямаше да съществува нито една от старите професии. Машините и машинното обучение бяха напът да ги изместят. Те щяха да завладяват все повече функции в обществото и Тара се радваше за това. Машините бяха безразлични. Машините не можеха да изберат да бъдат зли.

В отделението на осъдените на смърт рядко цареше тишина, но днес беше абсолютно тихо. Може би беше заради времето. Тара беше чела, че метеорологичните условия влияят силно на затворниците, осъдени на смърт, и беше любопитна да разбере какво е било времето в деня на престъпленията им. Предполагаше, че е било тъмно и мрачно.

Стаята беше студена и металният стол, на който седна, неудобен. Това обаче нямаше значение. Нищо в затвора не беше предназначено да бъде удобно.

След няколко минути доведоха Еди Кал. Той седна срещу нея зад плексигласовата преграда. Тара се втренчи в посивялата му коса и бледите рамене, които миналата година бяха по-едри и мускулести. Годините бавно го съсипваха. Както всички други, времето беше укротило и баща ѝ, отвратителния убиец на толкова много хора, Тъмния Казанова, който беше тормозил Лас Вегас повече от три години.

Тара изчака, докато надзирателят излезе от стаята, а после извади малко устройство от един таен джоб в чантата си и го сложи в скута си. Сама го беше направила. Уредът издаваше високочестотен статичен звук, който надзирателите не чуваха, а подслушвателните устройства в стаята щяха да запишат само дълго пронизително съскане.

— Намери ли го? — попита Кал.

— Да. Дават ли ти храната, която ти изпращам?

— Да, благодаря. Надзирателите изяждат поне половината, преди да стигне до мен, но пак се наслаждавам на изненадата да видя какво има в кашона. В живота ми вече има толкова малко изненади! — Той ѝ се усмихна.