Четвъртата картина

Четвъртата картина беше най-ужасяващата. Изкривена, сгърчена фигура с белези по тялото и зашити очи и уста. Гръдният кош беше разтворен широко и не приличаше на човешки.

— Как ги откри? — попита Болдуин.

Ярдли го погледна и отново се втренчи в екрана.

— Известно време Еди беше обсебен от тези картини. Не говореше за нищо друго. Всъщност ги прерисува в ателието си, а после ги изхвърли и никога повече не спомена за тях. Това се случи преди да го арестуват. Той мислеше, че е важно, че са четири, но не знаеше защо. Не мислеше, че Сарпонг случайно е спрял на четири, а е имал причина да избере това число. Освен това Сарпонг имал четири съпруги и четири деца и Еди мислеше, че четворката е била важна за него.

— Разбра ли защо?

Ярдли поклати глава.

— Не мисля. Еди беше обсебен от числото дълго време, но после го заряза.

— Защо?

— Не знам.

В този момент Болдуин получи съобщение от Скарлет Чеймбърс — младата жена, с която се срещаше. Питаше го защо от два дни не отговаря на обажданията ѝ. Прониза го чувство на вина. Скарлет беше приятна и интелигентна и изглежда, държеше на него. Двамата прекарваха повечето си време в разговори за всичко — от политика до космоса… но имаше нещо. Винаги има нещо.

Скарлет не разбираше онова, което беше разбрал Кейсън. Тя не изграждаше стена, за да се спаси от него — не прибягваше до черен хумор, за да запази човешкото у себе си, разсъдъка си или както там, по дяволите, го наричаха сега. На третата или четвъртата им среща Скарлет го попита как е минал денят му и Кейсън описа случая, по който работеше — за млада майка, която беше отровила децата си. Очите на Скарлет се насълзиха. Тогава Болдуин не разбра защо, но сега вече знаеше — липсваше ѝ онова нещо. Ето защо много от колегите му се срещаха и женеха само за свои колежки.

Той отговори, че ще ѝ се обади по-късно, и скръсти ръце на гърдите си.

— Жив ли е още художникът?

Ярдли се облегна назад на стола.

— Не. Умрял е от свръхдоза хероин. Тази поредица картини са единствените произведения, които е оставил. Рисувал ги е шест години.

Болдуин се втренчи в третата картина — фигурата, обесена от тавана — и осъзна, че тялото виси на собствените си черва.

— И какво означават?

Ярдли отвори на екрана четирите картини една до друга.

— Означават, че ще има още две убийства.

5.

Болдуин и Ярдли бяха обсъждали случаите до късно, но днес беше събота и на Ярдли ѝ се искаше да излезе да похапне нещо навън. Тара се беше прибрала късно и беше излязла рано, защото искала да изкара допълнителни часове към стажа си, затова майка ѝ реши да си вземе брънч на „Стрип“.

Тя отиде в „Бушон“ във Венецианския хотел. Дадоха ѝ маса с изглед към канала. От време на време преминаваха гондоли с туристи. Гондолиерите пееха на италиански и туристите ги записваха на мобилните си телефони.

Тара я беше погледнала многозначително, когато се върна вкъщи и видя майка си, навела глава до Болдуин над следствените дела. Той имаше благ поглед и винаги ухаеше на амбра — аромат, който Джесика намираше за привлекателен. Аромат на меки круши. Навремето двамата имаха кратка връзка и понякога Ярдли се питаше какво ли би било да имат дълга връзка.

Последният ѝ приятел обаче беше в затвора, а бившият ѝ съпруг — осъден на смърт. Джесика не би се изненадала много, ако и Кейсън се окажеше сериен убиец.

Трогваше я фактът, че дъщеря ѝ храни романтични надежди за нея. Но Джесика и Кейсън някога имаха своя шанс, само че решиха, че е по-добре да останат приятели. Тя загуби общите им приятели с Еди, след като бяха разкрити престъпленията му. А после същото се повтори и с Уесли. Затова Ярдли се отдаде на работата, ученето и дъщеря си. Нямаше близки приятели, които да покани на брънч, но може би това щеше да се промени, когато се преместеше и започнеше нов живот. Засега ѝ действаше успокоително, че наоколо има толкова много хора.

Джесика разбърка малко подсладител в кафето си с тънка лъжичка и се замисли за Кати Фар и Анджела Ривър. Кати Фар беше на четиресет години, а Ривър още по-млада, на трийсет и три. Болдуин не беше открил нещо общо между двете, нищо не подсказваше къде може да са привлекли вниманието на серийния убиец. Ривър обаче все още беше в болницата и щеше да отнеме повече време, докато намерят какво я свързва с Фар.

Ярдли погледна колко е часът на телефона си. Свижданията в болница „Сейнт Винсънт“ щяха да започнат скоро. Тя остави пари на масата за кафето и тръгна натам.

* * *

Стаята на Анджела Ривър се намираше на четвъртия етаж. Ярдли застана пред отворената врата и надникна вътре. Ривър лежеше в леглото, притиснала ръце една до друга, сякаш се молеше. Очите ѝ бяха затворени и тя тихо мълвеше нещо. Ярдли си помисли дали да не дойде друг път, но после Ривър отвори очи.

— Извинявайте, не исках да ви безпокоя — каза Ярдли.

— Всичко е наред. Свърших.

— Казвам се Джесика Ярдли и съм прокурор от Окръжната прокуратура. Може ли да вляза?

— Разбира се.