Читаем Чочарка полностью

Започвах, с една дума, да живея отново, което значи да върша много неща без причина, просто по симпатия или хрумване, по увлечение или дори само така, за забавление. И този офицер дразнеше любопитството ми така както след дълго боледуване, като оздравее човек, започва да се интересува от всяко нещо, което попадне под очите му, дори и най-незначителното. Аз го гледах и забелязах, че косите му са наистина прекрасни, русозлатисти, с много къдри, лъскави и блестящи; те се натрупваха и се объркваха, а после изскачаха на малки немирни кичури. Изпитвах желание да протегна ръка и да погаля тези златисти коси, но не защото младежът ми се нравеше или ме привличаше по някакъв начин, не, само защото животът отново ми се харесваше, а неговите коси бяха наистина живи. Същото това чувство изпитвах и към дърветата с млади листа, които тичаха насреща ми по шосето, и към чистия и гладък чакъл отвъд рова, и към лазурното небе, към яркото майско слънце. Всичко ми харесваше и аз жадно поемах впечатленията като човек, който изпитва отново желание да яде, след като от дълго гладуване е загубил вкуса към храната.

Страничният път, по който бяхме поели, след като известно време вървя успоредно с потока в тясната дълбока долина, накрая излезе на шосето, а потокът се превърна в бистра и широка рекичка, която течеше сред една по-широка долина. Планините сега бяха по-далеч от шосето и се спущаха полегато, не бяха вече толкова зелени, а каменисти и голи. На всяка стъпка пейзажът се изменяше, ставаше по-пуст, по-гол, по-суров. Това бе пейзажът, сред който бях израснала, и аз все повече го разпознавах, затова чувствата на боязън и страх, които неговият суров вид и самота будеха, се смекчаваха от части от друго чувство — че се връщах в едно място, което ми е близко. Пейзажът беше подходящ за разбойници, та дори и майското слънце не го правеше по-приветлив и по-гостоприемен. Пред очите се откриваха само сипеи и скали, склонове, осеяни с камъни и малко трева сред тях, а черният път, чист и лъскав, кръжащ между тия сипеи, приличаше на змия, пробудена от първата пролетна топлина. Не се мяркаха нито къщи, нито кошари, нито хижа, нито колиби, не се виждаха ни хора, ни животни. Аз знаех, че тази долина продължава гола, мълчалива и пустинна така с километри и че единственото селце, което се намира там, е моето родно село; то представляваше куп къщи, разположени от двете страни на пътя и около площада, където си издигаше църквата.

Дълго време колата летеше, ние мълчахме и после изведнъж на един завой в далечината се показа моето село. Всичко си бе така, както го помнех: започваше с по една къщичка от двете страни на шосето, които аз познавах добре. Бяха стари къщи, назидани от камък, взет от ония планини, без мазилка, скромни, с покриви от керемиди, зеленясали от мъх.

Изведнъж ми стана някак неудобно от английския офицер, който изглеждаше отегчен, че трябва да ни кара, и някак инстинктивно го потупах с ръка по рамото, като му казах, че ще слезем тук, защото бяхме стигнали. Той спря отведнъж и аз, вече леко разкайвайки се, че го бях накарала да спре, казах на Розета, че сме пристигнали и трябва да слезем. Така слязохме на пътя, офицерът ни помогна да свалим двете големи картонени кутии с провизии, които сложихме на главите си. Неочаквано, като се усмихна, офицерът ни каза почти сърдечно на италиански: „Желая ви щастие!“, после направи бърз полукръг с колата и потегли като ракета. След няколко мига изчезна зад завоя и останахме сами. Едва тогава забелязах дълбоката тишина и пълната самота на местността. Не се виждаше никой, не се чуваше никакъв шум освен лекия и приятен полъх на пролетния вятър, който духаше над долината. После, като огледах пас двете къщурки в началото на селото, забелязах нещо, което не бях видяла в първия момент: прозорците им бяха затворени, капаците залостени и вратите на долните етажи заковани с кръстосани летви. Помислих си, че селото е евакуирано, и за първи път си дадох сметка, че може би съм сгрешила, като напуснах Фонди. Там наистина имаше опасност от бомбардировки, но имаше толкова хора и нямаше да бъдем сами. Неочаквано сърцето ми се сви. За да си дам кураж, казах на Розета:

— Възможно е в селото да няма никой, може би всички са евакуирани. В такъв случай няма да се спираме, а ще тръгнем за Валекорса, която е на няколко километра оттук. Или ще се качим на някой камион, това шосе е оживено и по него винаги минават хора.

Перейти на страницу:

Похожие книги

12 шедевров эротики
12 шедевров эротики

То, что ранее считалось постыдным и аморальным, сегодня возможно может показаться невинным и безобидным. Но мы уверенны, что в наше время, когда на экранах телевизоров и других девайсов не существует абсолютно никаких табу, читать подобные произведения — особенно пикантно и крайне эротично. Ведь возбуждает фантазии и будоражит рассудок не то, что на виду и на показ, — сладок именно запретный плод. "12 шедевров эротики" — это лучшие произведения со вкусом "клубнички", оставившие в свое время величайший след в мировой литературе. Эти книги запрещали из-за "порнографии", эти книги одаривали своих авторов небывалой популярностью, эти книги покорили огромное множество читателей по всему миру. Присоединяйтесь к их числу и вы!

Анна Яковлевна Леншина , Камиль Лемонье , коллектив авторов , Октав Мирбо , Фёдор Сологуб

Исторические любовные романы / Короткие любовные романы / Любовные романы / Эротическая литература / Классическая проза
Север и Юг
Север и Юг

Выросшая в зажиточной семье Маргарет вела комфортную жизнь привилегированного класса. Но когда ее отец перевез семью на север, ей пришлось приспосабливаться к жизни в Милтоне — городе, переживающем промышленную революцию.Маргарет ненавидит новых «хозяев жизни», а владелец хлопковой фабрики Джон Торнтон становится для нее настоящим олицетворением зла. Маргарет дает понять этому «вульгарному выскочке», что ему лучше держаться от нее на расстоянии. Джона же неудержимо влечет к Маргарет, да и она со временем чувствует все возрастающую симпатию к нему…Роман официально в России никогда не переводился и не издавался. Этот перевод выполнен переводчиком Валентиной Григорьевой, редакторами Helmi Saari (Елена Первушина) и mieleом и представлен на сайте A'propos… (http://www.apropospage.ru/).

Софья Валерьевна Ролдугина , Элизабет Гаскелл

Драматургия / Проза / Классическая проза / Славянское фэнтези / Зарубежная драматургия