Чочарка

Розета беше свикнала всяка сутрин, след като стане от леглото, да се съблича и да се мие гола. Или по-право аз излизах, пусках кофата в кладенеца, изваждах я пълна с вода и й я подавах. Половината от водата тя изсипваше върху косите си, после насапунисваше цялото си тяло и се заливаше с останалата вода. Тя беше много чиста и първото нещо, което поиска да купя от селяните, когато пристигнахме в Сант Еуфемия, бе домашен сапун. Така тя продължи да се мие и през цялата зима, дори в дните, когато горе ставаше много студено и когато сутрин водата в кладенеца биваше заледена и кофата почти подскачаше върху леда, преди да го счупи, а въжето прерязваше ръцете ми. В малкото случаи, в които реших и аз да направя като Розета, ледената вода едва не пресече дъха ми и аз трябваше да стоя с отворена уста цяла минута, полумъртва от студ, докато дойда на себе си. Така една сутрин Розета се беше измила по описания начин и стоеше изправена пред леглото на една дъска, за да не си изцапа краката, като се търкаше силно с кърпата за лице. А тялото й беше здраво и стройно и човек никога не можеше да си го представи, ако съдеше по лицето й, нежно и миловидно, с големи очи, въздълъг нос, месести, малко провиснали устни, така че приличаше малко нещо на овчица. Гърдите й не бяха големи, но добре развити и като на жена, която е вече раждала, издути и бели, сякаш бяха пълни с мляко, с тъмни и щръкнали нагоре зърна, като че ли търсеха устицата на бебе, родено от нея. Коремът обаче беше на истинска девица — гладък и стегнат, така че космите на краката й изскачаха напред, гъсти и къдрави като хубава възглавничка за игли. Отзад беше действително хубава, подобна на статуя от бял мрамор, от онези, които се срещат в градските градини в Рим. Раменете й бяха плътни и закръглени, гърбът дълъг и под него имаше дълбока вдлъбнатина като на млада кобила, която подчертаваше белия, кръгъл и мускулест задник, толкова чист и хубав като на малко дете, който би ти се поискало да целуваш. Винаги съм считала, че ако някой мъж види Розета гола, изправена, да си изтрива кръста с кърпата, като при всяко движение хубавите й, плътни и високи гърди се залюляваха леко, този мъж, казвам, би трябвало поне да се смути и изчерви или да пребледнее — според темперамента си. И дори умът му да е зает с друго, когато един мъж види неочаквано гола жена, всичките му мисли излитат от главата като врабци на клон при пушечен изстрел и в него остава само вълнението на самеца, намиращ се пред самката. И ето, случи се Микеле да дойде при нас една сутрин в момента, в който Розета тъкмо се изтриваше гола в един ъгъл на стаичката, след като се бе измила. Без да почука, той бутна вратата наполовина. Аз стоях на прага и можех да го предупредя, като му кажа: „Не влизай още, Розета се мие.“ Но трябва да призная, че не ми се поиска да го спра да влезе тъй неочаквано, защото майката винаги се гордее със своята дъщеря, а в този момент моята майчина суетност бе по-силна от изненадата и дори от гласа на разума. Помислих си: „Той ще я види гола… нищо лошо от това, още повече, че не го върши нарочно… така ще види колко е хубава моята Розета.“ С тази мисъл в главата си аз си замълчах. А той, измамен от мълчанието ми, отвори изцяло вратата и се намери точно срещу Розета, която напразно търсеше как да се закрие с кърпата за лице. Аз го наблюдавах. Видях как само за миг той се поколеба и изпита досада, че вижда Розета гола, после се обърна към мене и бързо ме помоли да го извиня, че бил дошъл толкова рано. Имал да ни съобщи много сериозна новина, узнал я от едно момче от Понтекорво, което обикаляло из планината да продава тютюн. Русите били предприели голяма офанзива срещу германците и последните се оттегляли по целия фронт. Добави след това, че имал работа и че щели сме да се видим по-късно и си отиде. Същия ден намерих начин да му говоря насаме и му казах усмихната:

— Ти, Микеле, наистина не си като другите младежи на твоята възраст.

Той се намръщи и запита:

— Защо?

— Пред очите ти попадна гола една красива девойка, каквато е Розета, а ти си мислеше за русите, за германците и за войната и дори не я видя.

Той се докачи и почти ядоса:

— Що за глупости? Учудва ме, че ти, нейната майка, говориш такива неща.

Тогава му казах:

— Не знаеш ли, Микеле, че и хлебарката е хубава за своята майка? И после, защо се сърдиш, да не съм те викала да дойдеш рано-рано и да влизаш, без да чукаш? След като влезе обаче, може би щях да се разсърдя, ако бе погледнал Розета настойчиво, но дълбоко в душата ми това все пак щеше да ми е приятно, защото аз съм й майка. Но нищо от това не се случи. Ти дори не я видя.

Микеле се усмихна пресилено и каза:

— За мен тия неща не съществуват.

И този бе първият и последният път, когато говорих с него за тези неща.

ГЛАВА ПЕТА