Човекът в лабиринта

— Това, което ще направя, е пресметнато като минимален риск.

— Как?

— Ако се сблъскаш с някакви проблеми, — рече Бордман, — ще трябва да дойда при теб, за да ти помогна. По-скоро бих чакал в зона F, ако потрябвам, отколкото да се наложи да премина бързешком опасната част на лабиринта. Разбираш ли ме? От зона F мога да стигна бързо до теб, без особен риск. Но не и оттук.

— Какви проблеми могат да възникнат?

— Мълър може да се заинати. Той няма причини да ни сътрудничи, а и не е човек, с когото лесно можеш да се справиш. Спомням си го в онези месеци, след като се завърна от Бета Хидри IV, Нямахме мира от него. И преди не беше съвсем уравновесен, но след онзи случай изригна направо като вулкан. Да ти напомня, Нед, не го съди за това. Той има правото да е бесен на Вселената. Но е досаден. Той е нещо като птица на злата поличба. Дори само приближаването до него носи лош късмет. А ти ще имаш предостатъчно възможности да се убедиш в това сам.

— Тогава защо не дойдеш с мен?

— Невъзможно — отвърна Бордман. — Ако той знае, че съм на тази планета, ще се провали всичко. Не забравяй, че аз съм човекът, който го прати при хидранците. Аз съм онзи, който го изолира на Лемнос. Мисля, че ако ме види отново, ще ме убие.

Роулинс потръпна при тази мисъл.

— Не. Не може да е станал чак такъв варварин.

— Ти не го познаваш. Не знаеш какъв беше. И в какво се превърна.

— Ако е тъй обладан от демони, както казваш, как изобщо ще успея да спечеля доверието му?

— Ще отидеш при него. Ще изглеждаш простодушен човек, който заслужава доверие. Няма нужда да репетираш, Нед. Ти притежаваш естествено невинно лице. Кажи му, че си тук с археологическа задача. Не му давай да разбере, че през цялото време сме знаели къде се намира. Кажи му, че за първи път си научил за присъствието му, когато нашата сонда се натъкна на него — че си го познал от времето, когато той и баща ти са били приятели.

— Значи трябва да спомена за баща си, така ли?

— Във всички случаи. Ще му кажеш кой си. Това е единственият начин. Кажи му, че баща ти е починал, че това е първата ти космическа експедиция. Заложи на съчувствието му, Нед. Събуди бащинското чувство у него.

Роулинс поклати глава.

— Не ми се сърди, Чарлз, но трябва да ти кажа, че всичко това никак не ми харесва. Тези лъжи.

— Лъжи ли? — очите на Бордман блеснаха. — Лъжа ли е да кажеш, че си син на баща си? Че това е първата ти експедиция?

— И че съм археолог!

Бордман вдигна рамене.

— Да не би да предпочиташ да му кажеш, че си член на екип, чиято задача е да намери Ричард Мълър? Това ще ти помогне ли да спечелиш доверието му? Помисли си за целта ни, Нед.

— Да. За целите и средствата. Знам.

— Наистина ли?

— Ние сме тук, за да накараме Мълър да ни сътрудничи, защото смятаме, че само той може да ни спаси от една ужасна заплаха — рече Роулинс бездушно и безизразно, безчувствено. — Ето защо сме длъжни да използваме всеки подход, необходим за да постигнем това сътрудничество.

— Да. И бих искал да не се подсмихваш, като го казваш.

— Извинявай, Чарлз. Но ми е дяволски гадно да го мамя.

— Той ни е необходим.

— Да. Но един човек, който вече е страдал толкова много…

— Той ни е необходим.

— Добре, Чарлз.

— Ти също си ми необходим — рече Бордман. — Ако можех да свърша всичко това сам, щях да го направя. Но ако той ме види, ще ме довърши. В неговите очи аз съм чудовище. Същото важи и за всички, свързани с миналата му кариера. Но ти си по-различен. Може и да ти се довери. Млад си, изглеждаш невинен и си син на негов добър приятел. Можеш да се сближиш с него.

— И да го натъпча с лъжи, та да го подмамим.

Бордман затвори очи. Изглежда се сдържаше с усилие.

— Престани, Нед.

— Продължавай. Кажи ми какво да правя, след като се представя.

— Установи приятелски връзки с него. Не бързай. Накарай го да започне да очаква с нетърпение посещенията ти.

— Ами ако не мога да издържа близостта му?

— Скрий го. Знам, че това ще ти е най-трудно.

— Най-трудно ще ми е да лъжа, Чарлз.

— Щом така смяташ. Както и да е, покажи му, че можеш да понасяш компанията му. Направи това усилие. Бъбри си с него. Дай му да разбере, че крадеш време от научните си занимания, че негодниците, които ръководят експедицията ти, не биха искали да имаш нищо общо с него, но че към него те водят обич и жалост и че няма да им позволиш да ти се месят. Разкажи му всичко за себе си, за амбициите си, за любовния си живот, за хобитата си, за всичко, което пожелаеш. Устата ти да не спира. Така още повече ще изглеждаш като наивен хлапак.

— Да спомена ли за извънгалактическите? — попита Роулинс.

— Без да наблягаш на това. Направи го така, все едно го запознаваш с текущите събития. Но не му казвай прекалено много. Не му казвай и за заплахата, която представляват. Нито дума за това, че се нуждаем от него, сам разбираш. Ако се усъмни, че е използван, с нас е свършено.

— Как ще го накарам да напусне лабиринта, ако не му кажа, че се нуждаем от него?

— Остави това засега настрани — рече Бордман. — Ще те инструктирам за следващата фаза, след като успееш да спечелиш доверието му.