Чужди очи

След два часа Мати и Амбър нахлуват в кухнята с веещи се коси, развеселени, размахали помпони. Гледам ги презрително над чашата шоколадово мляко. През прозореца на кухнята виждам как колата на Саманта Филипс се отдалечава. Най-тъпото е, че освен че ме заряза като приятелка, Саманта сега дружи с малката ми сестричка, сякаш е преминала на по-нова, по-лъскава версия на самата мен. Предполагам, беше неизбежно, след като Мати стана мажоретка. А и с Мати винаги са имали много повече общо, отколкото с мен. Чувала съм ги да обсъждат часове наред достойнствата на дамските прашки.

Мати хвърля чантата и помпоните си на кухненската маса и отваря хладилника.

— Хей! — Тя ми се смръщва. — Изпила си шоколадовото мляко.

Вади бутилка „Евиан“, отвърта капачката и отпива дълга глътка.

Амбър също си взима бутилка вода и я разклаща пред носа на сестра ми.

— Не ти трябва шоколадово мляко, миличка. Нали спряхме захарта и брашното.

Мати й се изплезва.

— Какви са шансовете вие двечките да кротувате довечера? — Покатервам се върху плота. — Поканила съм Ролинс да гледаме филми.

Като чува името на Ролинс, Амбър мигом изправя гръб. Направо надушвам феромоните, които излъчва.

— Какво ще ни дадеш, за да си стоим в стаята? — пита Мати, винаги готова да се пазари. Погледът й уж случайно пробягва към полупразната бутилка „Каптън Моргън“5 върху хладилника.

— В рома има страшно много захар — вметвам, неспособна да прикрия раздразнението си.

— Пиячката не се брои — заявява Амбър. — Тялото изгаря калориите от алкохола супербързо. Особено ако изиграем новото съчетание няколко пъти. — Тя завърта ханш и отмята опашка — или е на път да получи епилептичен гърч, или именно това е новото съчетание.

— Моля те — Мати извръща към мен умолителен поглед. — И няма да мърдаме от стаята. Нали, Амбър?

Амбър вдига рамене.

— Както кажеш.

Въздъхвам. Ако действително останат в стаята на Мати, ще мога да си изгледам спокойно филма, без да се налага да обяснявам сюжета на Мати, а Ролинс няма да трябва да се пази от разгонена гимназистка, която се чуди как да му се покатери в скута. А и дори да откажа, най-вероятно пак ще се наливат тайничко. Не е ли по-добре да пият тук, та да мога да ги наглеждам?

— Добре — казвам накрая. — Но ще си стоите в стаята.

— Ихаа! — Мати грабва бутилката.

Амбър преравя хладилника и измъква двулитрова бутилка кока-кола.

— Нямате ли диетична? — изхленчва тя и аз я стрелвам със злобен поглед, докато тя не отклонява очи.

Въоръжени с пиячка, кола, чаши, лед и нож за масло, за да си разбъркат питиетата, момичетата напускат кухнята с танцувална стъпка и се качват горе. При това съвсем навреме. Ролинс тъкмо пристига със стария си „Нисан Станца“.

Гледам го как слиза от колата и бавно крачи по алеята, понесъл нещо под ръка. Преди да натисне звънеца, прокарва пръсти през косата си. Когато му отварям, крие ръце зад гърба си.

— Избирай! — казва.

— Какво да избирам?

— Ръка. Дясната или лявата.

Посочвам дясната и той ми показва какво държи. „Заклинателят“.

— Мъдър избор — кимва.

— Определено — отвръщам. — А какво има в другата? Ролинс бавно вдига другата си ръка. Пръстите му стискат вързопче син плат. Разгръща го и виждам, че е тениска. Поемам си рязко дъх. Отпред е изрисувана картинката от албума на Smashing Pumpkins — Mellon Collie and the Infinite Sadness — ангелът, който излиза от звездата. От цяла вечност дебна тая тениска в eBay.

— Пристигна с една пратка винтидж тениски — казва Ролинс. — Тази ли е?

— Олеле, майчице! — изкрещявам и започвам да подскачам. — Цял живот я търся.

Ролинс се разсмива от възторга ми.

— Сигурна ли си? Мога да я върна, ако не ти харесва… — Закачливо я дръпва от пръстите ми и аз го первам през ръката.

Ролинс тръгва след мен към хола и се пльосва на обичайното си място върху карирания диван. Аз внимателно опъвам тениската върху облегалката на дивана, доволно ухилена, после пъхам дивидито в плейъра и се мятам на фотьойла.

— Е, кого оперира баща ти днес?

— А, забравих да ти кажа. Сиамски близнаци.

Веждите на Ролинс се вдигат от любопитство.

— Сериозно ли? Сиамски близнаци? Яко!

Знаех си, че ще се впечатли от идеята за истински сиамски близнаци. Миналата година по едно време така ни беше доскучало, че отидохме до „Гудуил“, купихме свръхграмадна тениска и се напъхахме едновременно в нея. В този вид се отправихме към мола, където всички ни зяпаха как си подаваме лепкави кифли и се возим нагоре-надолу по ескалатора. Ролинс дори влезе с мен в тоалетната и изчака, обърнат на другата страна, да се изпишкам. Наясно съм, че хич няма да е забавно действително да си част от сиамска двойка, но самата идея ни се стори прекрасна.

Разказвам му за операцията. По някаква странна причина направо завиждам на близначетата, стига всичко да мине както трябва. Скоро ще се гушат всяко в своето креватче и ще водят нормален, лишен от усложнения живот. Да можеше баща ми да оперира и мен и да изреже каквото там не ми е наред.

— Яко. Супер е, че баща ти умее така да помага на хората — казва Ролинс и дръпва някакъв конец от тениската си.

— Джаред Бел, Спасителя — отвръщам.