Дар за бурята

— Не, в действителност едва започваме — дрезгаво отвърна докторът. — Този път ми помага един колега — продължи той, опитвайки се да прикрие чувствителността си към темата, — но сметнах за подходящо да ви се обадя предвид находките. По всичко личи, че детето е било задушено по време на сън, затиснали са лицето му с мек предмет, например възглавница, сама видяхте отпечатъка в основата на носа. Имайте предвид размерите при търсенето на въпросния предмет, но искам да ви кажа, че в гънките на устните открихме няколко пухкави бели влакънца; още ги изследваме, но поне ще ви насочат към цвета. Освен тях имаме и следи от слюнка по лицето, повечето са на самото дете, но отсега мога да заявя, че едната поне е различна, възможно е нищо да не излезе, може някой от близките да е целунал момиченцето и следата да е от него…

— Кога ще можете да ми кажете нещо повече?

— След няколко часа.

Изтича след двете жени, които тъкмо стигаха до главния вход.

— Инес, изкъпахте ли малката онази нощ, преди да я сложите да легне?

— Да, вечерното къпане много я успокояваше — отговори тъжно жената.

— Благодаря — отвърна тя и забърза нагоре по стълбите. — Търсете нещо меко и бяло — каза, нахлувайки в стаята.

В същото време Монтес вдигаше ръка, за да ѝ покаже съдържанието на един плик за доказателства.

— Бяло, полярно — обяви усмихнат инспекторът, сочейки мечето в плика.

— Как се сетихте…?

— Направи ни впечатление колко лошо мирише — обясни Йонан. — После забелязахме сплъстената козина…

— Мирише лошо ли? — учуди се Амая, една мръсна играчка не се вписваше в тази стая, подредена с толкова любов до най-малката подробност.

— „Мирише лошо“ е меко казано, направо вони — потвърди Монтес.

6

На път за управлението три нови обаждания от Рос се прибавиха към предишните. Нямаше търпение да ѝ позвъни, но се сдържа, защото предчувстваше, че необичайната настойчивост на сестра ѝ е прелюдия към разговор на висок глас, какъвто не ѝ се искаше да води пред колегите си. Набра я още щом седна в колата. Рос отговори шепнешком и като че ли бе чакала обаждането с телефона в ръка.

— О, Амая, можеш ли да дойдеш?

— Да, какво става, Рос?

— По-добре ела и ще видиш сама.

Поздрави работниците, които сновяха в предната част на пекарната, и се отправи към кабинета. Рос стоеше права пред вратата и ѝ пречеше да види какво има вътре.

— Рос, ще ми кажеш ли какво става?

Когато сестра ѝ се обърна, лицето ѝ беше пепелявосиво и Амая веднага разбра защо.

— Охо, тежката кавалерия пристигна! — каза Флора вместо поздрав, като я видя.

Амая прикри учудването си, целуна бързо Рос и се приближи до другата си сестра.

— Не те очаквахме, Флора. Как си?

— Ами толкова добре, колкото мога да бъда предвид обстоятелствата…

Амая я погледна с недоумение.

— Майка ни умря преди месец, и то по ужасен начин, но изглежда, само аз си давам сметка за това — отвърна саркастично Флора.

Амая се обърна към Рос и се усмихна, преди да отговори.

— Разбира се, Флора, цял свят знае, че твоят показател за чувствителност е по-висок от средностатистическия.

Флора посрещна нападката с крива усмивка и пристъпи към бюрото. Рос не помръдваше от мястото си. Отпуснала ръце от двете страни на тялото си, тя изобразяваше самата безпомощност; само в очите ѝ просветваше сдържан гняв, който започваше да напряга и устата ѝ.

— Дълго ли ще останеш, Флора? — попита Амая. — Предполагам, че покрай снимките за твоето предаване едва ли имаш много свободно време.

Флора седна зад бюрото и нагласи стола според ръста си, преди да отговори.

— Да, наистина съм много заета, но при създалите се обстоятелства… Реших да си взема няколко дни отпуск — каза тя и започна да подрежда бюрото. Рос стисна още по-здраво устни и Флора забеляза това. — Но мога и да удължа почивката си — добави разсеяно тя, примъквайки с крак кошчето по-близо до бюрото, за да хвърли в него цветните листчета за бележки, чаша за моливи, украсена с цветчета, и две-три химикалки с пискюлчета на върха, които явно бяха на Рос.

— О, би било чудесно. Леля много ще се зарадва да те види, като се отбиеш после през къщи. Но когато смяташ да идваш в пекарната, първо се обаждай, Флора. Рос има много работа, най-сетне успя да сключи онзи договор с френските супермаркети, който толкова ти се опъваше, и няма време да преподрежда това, което ти разместваш, между другото — каза Амая, навеждайки се към кошчето и връщайки предметите върху бюрото.

— Супермаркетите „Мартиниè“— прошепна Флора с горчивина.

— Oui[6]— отвърна Амая, усмихвайки се, сякаш ѝ беше много забавно.

Лицето на Флора издаваше унижението, което новината предизвика у нея, но въпреки това тя не се предаде.

— Аз свърших цялата работа по сближаването и установяването на контакти, преследвах ги повече от година…

— Е, да, но при първата среща с Рос договорът беше подписан — обяви тържествуващо Амая.

Флора се взираше в Рос, която, като че ли за да избяга от този поглед, отиде до кафеварката и се зае да приготвя чашите.

— Ще пиете ли кафе? — попита почти шепнешком.

— Аз да — каза Амая, без да отделя очи от по-голямата си сестра.