Дявол в синя рокля

Седнах на стола и се загледах в листата, промъкващи се през прозореца. Изброих тридесет и две яркозелени олеандрови листа. През прозореца проникваха също така и колона от черни мравки, които бягаха покрай стената до другата страна на стаята, където в единия ъгъл лежеше дребен смачкан миши труп. Предположих, че някой друг затворник беше стъпкал мишката. Вероятно се бе опитал да я убие в средата на стаята, но бързият гризач се бе изплъзнал два или три пъти. Накрая обаче мишката явно не бе преценила правилно наличието на цепнатина в стената и съкафезникът бе успял да блокира бягството й с двата крака. Мишката вече изглеждаше мумифицирана, така че по всяка вероятност смъртта бе станала в началото на седмицата, когато ме бяха изхвърлили от работа.

Докато си мислех за мишката вратата на килията се отвори и полицаите влязоха. Бях разгневен на себе си, защото не бях проверил дали бяха заключили вратата. Тия ченгета явно си правеха каквото си искат с мен.

— Езекиил Ролинс — произнесе Милър.

— Да, сър.

— Имаме да ви зададем няколко въпроса. Можем да ви свалим белезниците, ако проявите желание да ни сътрудничите.

— Аз ви сътруднича.

— Нали ти казах, Бил — обади се дебелият Мейсън. — Тоя негър е схватлив.

— Свали му белезниците, Чарли — нареди Милър и дебелият изпълни нареждането му.

— Къде беше вчера сутринта около пет часа?

— Коя сутрин е това? — опитах се да печеля време.

— Той има предвид четвъртък сутринта — каза дебелият Мейсън, като придружи думите си с ритник в гърдите ми, който ме преобърна.

— Ставай — нареди Милър.

Изправих се на крака и наместих стола.

— Трудно е да се каже — произнесох, докато отново сядах на стола. — Бях излязъл да пийна нещо и после помогнах да пренесем един пиян у дома му. Може да съм бил на път към къщи или вече да съм си бил в леглото. Не съм гледал часовника.

— Кой беше тоя приятел?

— Пит. Моят приятел Пит.

— Пит, а? — изкикоти се Мейсън. Той мина откъм лявата ми страна и преди да успея да се извърна усетих как резкият удар на юмрука му експлодира в главата ми.

Отново се озовах на пода.

— И така, къде пиехте двамата с твоя Питър? — изсумтя Мейсън.

— При един приятел на Осемдесет и девета улица.

Мейсън отново ме приближи, но този път успях да се извъртя. Той само ме изгледа с невинно лице и длани изправени към мен.

— Да не е един незаконен клуб, наречен кръчмата на Джон? — попита Милър.

Мълчах.

— Ти имаш далеч по-големи неприятности от пиячката си в бара на твоя приятел, Езекиил. Имаш далеч по-големи проблеми от този.

— Какви проблеми?

— Големи проблеми.

— Какво означава това?

— Означава, че можем да изкараме черния ти задник зад участъка и да ти пуснем куршум в мозъка — намеси се Мейсън.

— Къде бяхте в пет часа четвъртък сутринта, мистър Ролинс? — попита Мейсън.

— Не мога да кажа с точност.

Мейсън бе свалил обувката си и започна да почуква с тока в отворената си месеста длан.

— Пет часът — каза Милър.

Тази игра продължи още малко.

— Вижте, — произнесох накрая, — не е необходимо да си блъскате главите заради мен; ще се радвам да ви кажа, онова, което искате да чуете.

— Значи си готов да сътрудничиш? — попита Милър.

— Да, сър.

— Къде отиде когато излезе от къщата на Корета Джеймс в четвъртък сутринта?

— Прибрах се у дома.

Мейсън се опита да изрита стола под мен, но аз скочих преди да успее.

— Писна ми вече, човече! — изревах, но нито единият, нито другият се впечатлиха особено от изблика ми. — Казах ви, че се прибрах у дома и това е всичко.

— Седнете, мистър Ролинс — произнесе спокойно Милър.

— Защо ми е да сядам, след като всеки път се опитвате да изритате стола под мен? — извиках, но въпреки това пак седнах.

— Нали ти казах, че е луд, Бил — каза Мейсън. — Казах ти, че това тук е раздел осми.

— Мистър Ролинс — произнесе Милър, — къде отидохте, след като напуснахте дома на мис Джеймс?

— Прибрах се у дома.

Този път никой не ме удари; никой не се опита да изрита стола под мен.

— Видяхте ли мис Джеймс по-късно същия ден?

— Не, сър.

— Имахте ли сблъсък с мистър Бушард?

Разбрах го много добре, но въпреки това пак играх за печелене на време.

— А?

— Имахте ли спор с Дюпре Бушард относно мис Джеймс?

— Нали се сещаш, Пит — вмъкна се Мейсън.

— Така му казвам понякога — казах.

— Имахте ли сблъсък с мистър Бушард?

— Не съм имал никакъв сблъсък с Дюпре. Той беше заспал.

— Тогава къде ходихте в четвъртък?

— Прибрах се у дома с махмурлук. Останах си вкъщи цял ден и цяла нощ, и после отидох на работа, днес имам предвид. Е, — исках разговорът ни да продължава, за да не изпадне отново в бяс Милър и да посегне към мебелировката на килията — не съвсем на работа, защото в понеделник ме изритаха. Отидох да питам дали няма да ме вземат обратно.

— Къде ходи в четвъртък?

— Прибрах се у дома с махмурлук…

— Мръсен негър! — нахвърли се с юмруци срещу мен Мейсън. Събори ме на пода, но аз успях да го сграбча за китките. Завъртях се и се усуках, така че след малко вече бях възседнал дебелия му задник. Можех да го убия така, както бях убил другите бели мъже в униформи, но усещах присъствието на Милър зад гърба си, така че се изправих и придвижих в ъгъла.