Студени тръпки минават по гърба ми. Кристина, з^ станала по-настрани, поглежда през рамо и ме забелязва.
Гледа с тревога. Аз не съм способна да помръдна. Баща ми.
Сега Ерудитите нападат баща ми.
-
Ето как си отмъщаваше Моли! Явно е говорила с репортера на Ерудитите, когото Кристина е отрязала.
Тя се хили. Зъбите й са криви. Ако ги избия всичките, може да й направя услуга.
- Какво е това? - питам. Или поне ми се иска да попитам, но гласът ми излиза дрезгав и задавен, та трябва да прочистя гърлото си, за да извикам пак: -
Питър престава да чете и няколко души се обръщат. Някои, сред които и Кристина, ме гледат състрадателно, със сключени вежди и горчива извивка на устните. Но по-вечето се хилят нагло насреща ми и си смигат многозначително. Питър се обръща последен, широко ухилен.
- Дай ми това - нареждам с протегната ръка. Лицето ми гори.
- Ама аз още не съм свършил - отговаря той с присмехулен тон. Очите му отново пробягват по листа. -
Втурвам се към него и правя опит да изтръгна листа от ръцете на Питър. Той го вдига високо над главата си, така че трябва да подскоча, за да го стигна. Нямам намерение да подскачам. Вместо това вдигам крак и го стоварвам точно там, където костите на стъпалото се свързват с пръстите. Той стиска зъби, за да заглуши стенанието си.
След това се хвърлям към Моли с надеждата, че силата на удара ще я свари неподготвена и ще успея да я съборя.
Преди да съм успяла да я нараня обаче, нечии студени ръце стискат китката ми.
- Това е
Уил ме дръпва и ме вдига над земята. Дишането ми става учестено. Правя усилие да грабна листа, преди някой да е успял да прочете и дума повече от него. Трябва да го изгоря, трябва да го унищожа! Трябва!
Уил ме извлича от помещението и ме понася по коридора, ноктите му се впиват в кожата ми. Щом вратата се затваря зад нас, той ме пуска и аз го блъскам с всичка сила.
- Какво? Да не мислиш, че не мога сама да се защитя от тая отрепка на Прямите?
- Не - отговаря той. Застанал е пред вратата. - Не исках да предизвикваш свади в спалното. Успокой се!
Изсмивам се рязко.
- Да се успокоя ли? Да
- Не е така. - Под очите му има тъмни кръгове и той изглежда изтощен. - Става дума за предишната ти каста и не можеш нищо да направиш срещу онова, което говорят. Ето защо, най-добре не му обръщай внимание.
- Ти изобщо чу ли за какво става дума? - Страните ми вече не горят и дишането ми се е поуспокоило. - Тъпата ти предишна каста вече не само хули Аскетите. Те започват да подстрекават за държавен преврат.
Уил се разсмива.
- Нищо подобно. Те са арогантни и тъпи - точно заради това ги напуснах, но в никакъв случай не са превратаджии. Просто искат да имат последната дума и се възмущават, че Аскетите изобщо отказват да ги чуят.
- Те не искат хората да ги изслушват, а да се съгласяват с тях - контрирам. - Не можеш насила да караш хората да се съгласяват с теб. - Притискам с длани страните си. -Чак не е за вярване, че брат ми се присъедини към тях.
- Ей, не всички са такива - прекъсва ме остро Уил.
Кимам мълчаливо, но не му вярвам. Съмнявам се някой
от Ерудитите да не е повреден, макар Уил да изглежда съвсем нормален.
Вратата отново се отваря и през нея излизат Кристина и Ал.
- Сега е мой ред да си направя татуировка - казва тя. -Идвате ли с нас?
Лучших из лучших призывает Ладожский РљРЅСЏР·ь в свою дружину. Р
Владимира Алексеевна Кириллова , Дмитрий Сергеевич Ермаков , Игорь Михайлович Распопов , Ольга Григорьева , Эстрильда Михайловна Горелова , Юрий Павлович Плашевский
Фантастика / Геология и география / Проза / Историческая проза / Славянское фэнтези / Социально-психологическая фантастика / Фэнтези