Дивергенти

Гледам я безмълвно. Не прилича на луда. Изглежда стабилна, макар и леко напрегната, но досега никога не ми е давала повод да я мисля за неуравновесена. Знае ли се обаче. Откак-то се помня, в нашия град не е имало убийство. Дори отделни хора да са способни на убийство, за ръководителите на касти това е немислимо.

- Гони те параноята - казвам. - Лидерите на Безстрашните няма да ме убият. Хората не постъпват така. Отдавна вече не го правят. Нали това е целта на всички... касти.

- О, така ли мислиш? - Тя поставя длани върху коленете и се втренчва право в мен, а чертите й се изопват от внезапно появила се жестокост. - Направиха го с брат ми, защо на теб да ти се размине, а? Какво те прави толкова специална?

- Брат ти ли? - повтарям и присвивам очи.

- Точно така. Брат ми. И двамата дойдохме тук от кастата на Ерудитите, само дето резултатите от неговия тест бяха неокончателни. В последния ден от симулациите откриха тялото му на дъното на бездната. Казаха, че било самоубийство. Само че брат ми се справяше много добре с обучението, ходеше с едно момиче от послушниците и беше щастаив. - Тя тръсва глава. - Ти също имаш брат, нали? Не мислиш ли, че би усетила, ако той мисли да се самоубива?

Опитвам се да си представя как Кейлъб отнема живота си. Дори мисълта за това ми изглежда абсурдна. Дори да е напълно отчаян, това не би било изход за него.

Ръкавите на Тори са навити и аз забелязвам татуирана река върху дясната й ръка. Дали я е направила след смъртта на брат си? Или пък реката е поредният страх, който е преодоляла?

Тя снижава глас.

- По време на втора степен от обучението Джорджи се справяше наистина добре и напредваше много бързо. Каза ми, че симулациите изобщо не са страшни за него... приемаше ги просто като игра. Затова инструкторите проявиха интерес към него. И се събраха всички в стаята за симулации, когато беше вътре, вместо да оставят неговия инструктор да докладва резултата. През цялото време си шепнеха нещо по негов адрес. В последния ден за симулации единият от лидерите на Безстрашните специално дойде да го види. А на следващия ден Джорджи вече го нямаше.

Аз самата бих могла да се справям добре със симулациите, ако разбера коя е силата, дето ми помогна да разбия стъклото. Тогава ще стана толкова добра, че всички инструктори да ме забележат. Това е възможно, но бих ли го направила?

- Това ли е всичко? - питам. - Просто манипулирам симулацията?

- Съмнявам се - отговаря тя, - но това е всичко, което аз знам.

- Колко души знаят за това? - питам настоятелно, мислейки за Фор. - Говоря за манипулирането на симулацията.

- Тези хора са два вида - отговаря тя. - Онези, които искат да те убият. И такива, които лично са го изпитали. Или са го научили от някой потърпевш като мен.

Фор ми каза, че ще изтрие записа с разбиването на стъклото в симулацията. Той не иска да ме убие. Дали и той не е Дивергент? Или пък някой от семейството му е такъв? Може би приятел? Гадже?

Пропъждам тази мисъл от главата си. Няма да му позволя да ми отклони вниманието точно сега.

- Не разбирам - произнасям бавно, - какво ги е грижа лидерите на Безстрашните, че мога да манипулирам симулацията?

- Ако знаех, досега да съм ти казала. - Тя стиска устни. -Единственият извод, който си направих, е, че не ги вълнува толкова манипулирането на симулацията само по себе си, колкото го приемат като симптом на нещо друго. Нещо, което наистина ги притеснява.

Тори взима ръката ми и я притиска между двете си длани.

- Помисли върху това - казва. - Тези хора те обучават как да използваш оръжие. Как да се биеш. А ти продължаваш да си въобразяваш, че не биха те наранили. Или че няма да те убият.

Тя пуска ръката ми и се изправя.

- Трябва да се връщам, иначе Бъд ще започне да разпитва. Бъди предпазлива, Трис!

21

Вратата към Ямата се затваря зад гърба ми и аз оставам сама. Не съм минавала по този тунел от Изборната церемония насам. Спомням си как вървях тогава - с колебливи крачки, озъртайки се за лъч светлина пред себе си. Сега стъпките ми са уверени и вече не ми е нужна светлина.

От разговора с Тори са минали четири дни. През това време Ерудитите пуснаха още две статии срещу Аскетите. В първата ги обвиняваха, че отнемат от останалите касти луксозни неща като автомобили и пресни плодове, за да подсилят вярата им в нуждата от себеотрицание. Когато го прочетох, си спомних за сестрата на Уил, Кара, която обвиняваше майка ми, че има скрити запаси.

Втората статия обсъждаше недостатъците на определени членове на правителството, търсейки техните корени в кастата, към която принадлежат. Тя повдигаше въпроса, защо в правителството трябва да има само хора, които се самоопределят като безкористни. Статията прокламираше връщането към демократичен избор на политическа система като в миналото. В това има доста смисъл, което ме накара да заподозра, че става дума за революционна пропаганда, маскирана като здрав разум.