Дивергенти

Понечвам да изкрещя, но една ръка запушва устата ми. Мирише на сапун и дланта й е толкова голяма, че покрива долната част от лицето ми. Започвам да се мятам, но ръцете, които ме държат, са много силни. Впивам зъби в един от пръстите.

- Олеле! - провиква се груб глас.

- Млъквай и й дръж устата затворена! - Този глас е по-

Висок от повечето мъжки гласове и е по-ясен. Питър.

Черна лента покрива очите ми и нов чифт ръце я завързват на тила. Боря се за всяка глътка въздух. Най-малко две ръце държат моите и ме влачат напред, друг чифт ръце ме бутат в гърба, насочвайки ме накъде да вървя. Една ръка е върху устата ми и заглушава виковете. Трима души. Гърдите ме стягат. Не мога сама да надделея над трима души.

- Много ми е любопитно как точно някой от Дървените моли за милост - казва Питър с тих кикот. - Хайде, побързайте!

Опитвам се да се съсредоточа върху ръката на устата ми. Трябва да има някаква особеност, която ще ми помогне да разпозная чия е. Поне неговата самоличност мога да открия. Трябва да го направя още сега, иначе ще се паникьосам.

Дланта е потна и мека. Стискам зъби и дишам само през носа. Ароматът на сапун ми е познат. Лимонова трева и градински чай. Същата миризма обиюювсно се разнася около леглото на Ал. От устата ми се откъсва ридание. В стомаха ми се образува буца.

Дочувам звук на вода, която се разбива в скали. Близо сме до бездната - трябва да сме някъде над нея, ако се съди по силата на шума. Стискам устни, за да не се разкрещя. Ако наистина сме над бездната, вече знам какво се канят да правят с мен.

- Хайде, вдигай я!

Започвам да се мятам и грубата им кожа жули моята, но всичко е безсмислено. Крещя, давайки си сметка, че никой не може да ме чуе.

Въпреки това, ще оцелея до утрешния ден! Непременно.

Ръцете ме преобръщат, повдигат ме и блъскат гърба ми в нещо твърдо и студено. Ако се съди по неговата широчина и извивка, това трябва да е метален парапет. Това е

метален парапет, същият, който огражда бездната. Започвам да хриптя и влажна мъгла плъзва по тила ми. Ръцете ме натискат и огъват гърба ми над парапета. Краката ми увисват във въздуха. Сега само от моите нападатели зависи дали ще полетя във водата долу.

Тежка ръка опипва гърдите ми.

- Сигурна ли си, че си на шестнайсет, Дървената? Не ти давам повече от дванайсет - изсмива се третото момче.

В гърлото ми се надига жлъч и аз мъчително преглъщам горчилката.

- Ей, я чакайте, май открих нещо! - Ръцете му ме мачкат . Хапя език, за да не изпищя. Нов изблик на смях.

Ръката на Ал освобождава устата ми.

- Престанете! - тросва се той. Разпознавам ниския му характерен глас.

Когато Ал ме пуска, аз пак започвам да се мятам и гърча. Успявам да стъпя на земята. Този път хапя с всичка сила ръката, която е най-близо до устата ми. Чувам писък и още по-силно стискам челюсти, вкусвайки потеклата кръв. Нещо твърдо ме удря по лицето. Бяла светкавица прорязва главата ми. Сигурно щях да усетя болка, ако адреналинът не циркулираше из тялото ми като сярна киселина.

Момчето дръпва ухапаната си ръка и ме стоварва на земята. Удрям лакътя си в камъните и вдигам ръце да махна черната превръзка от очите. Един ритник ме запраща встрани и изкарва въздуха от дробовете ми. Давя се, кашлям, но продължавам да опипвам тила си. Някой стиска сноп от косата ми и удря главата ми в нещо твърдо. От устата ми се откъсва болезнен писък и ми причернява.

С вдървени несръчни пръсти продължавам да опипвам главата си, за да открия възела на превръзката. Вдигам тежалата си ръка, смъквам превръзката и примигвам. Картината пред очите ми е размита и образите подскачат.

Успявам да различа как някои тича към нас, а друг бяга - някаква едра фигура: Ал. Вкопчвам се в парапета до мен и се вдигам на крака.

Питър стиска с ръка гърлото ми и ме вдига във въздуха, палецът му се е забил под брадичката ми. Косата му, обикновено лъскава и пригладена, сега е разрошена и прилепнала за челото. Чертите на бледото му лице са разкривени, а зъбите - стиснати. Той ме провесва над бездната и пред очите ми започват да играят разноцветни кръгове - зелени, розови и сини, - които постепенно скриват лицето му. Той дума не обелва. Правя опит да го ритна, но краката ми са прекалено къси. Дробовете ми пищят за глътка въздух.

Дочувам вик и Питър ме пуска.

Разпервам ръце, докато пропадам. Жадно поемам въздух и лактите ми се удрят в парапета. Увивам ръце около преградата и простенвам. Влажната мъгла обвива глезените ми. Светът се люлее и кръжи около мен, а някой лежи на дъното на Ямата - Дрю - и пищи. Разнасят се тъпи удари. Ритници. Стонове.

Примигвам няколко пъти и се опитвам да фокусирам единственото лице пред мен. То е изкривено от ярост. Очите му са тъмносини.

- Фор - гласът ми едва изграква.

Затварям очи и две ръце ме хващат за раменете. Той ме издърпва през парапета и ме притиска към гърдите си, вдига ме и подпъхва ръка под коленете ми. Притискам лице о рамото му и над мен внезапно се спуска мъртва тишина.

22