Дивергенти

Това е жестока шега, но аз не успявам да потисна усмивката си. След това обаче Фор поглежда към ръката ми, с която държа Уил, настроението му помръква. От погледа му ме побиват тръпки. Дали не ревнува?

Все повече приближаваме стъкления покрив и за първи път от дни виждам слънцето, Фор се изкачва по редица метални стъпала, които водят към отвор в тавана. Стълбата скърца под краката ми. Поглеждам към Ямата и бездната под нас.

Тръгваме по стъклената повърхност, която сега за нас е под, а не таван, и минаваме през цилиндрична стая със стъклени стени. Сградите наоколо са порутени и изглеждат необитаеми. Сигурно заради това не съм забелязвала лагера на Безстрашните досега. Пък и секторът на Аске-тите е далече оттук.

Из стъклената стая се разхождат членове на Безстрашните и си приказват нещо на групички. В другия край на помещението двама от тях се дуелират с тояги и се з^ ливат от смях, когато някой пропусне удар и уцели въздуха. Над главата ми са кръстосани две въжета, едното е опънато няколко крачки над другото. Сигурно имат нещо общо със страховитата въздушна акробатика, с която се славят Безстрашните.

Фор ни превежда през друга врата. Попадаме в огромно усойно помещение с графити по стените и оголени тръбопроводи. Осветено е от редица старомодни флуоресцентни тръби с плексигласови плоскости - трябва да са наистина древни.

- Това - започва Фор, очите му блестят на слабото осветление - е различен вид симулация. Наричаме я зоната на страха. Сега не действа, но следващия път, когато я видите, ще бъде съвсем различно.

Върху бетонната стена зад гърба му с червен спрей и артистичен шрифт е написана думата Безстрашни.

- По време на симулациите от втора степен събрахме данни за вашите най-големи страхове. Тези данни са препратени към зоната на страха, която ще ви изправи пред поредица от виртуални препятствия. Някои от тях са страхове, с които вече сте се сблъсквали по време на симулациите. Други може да са съвсем нови. Различното при зоната на страха е, че вие си давате сметка за симулацията и ще трябва да мобилизирате цялото си съзнание, за да минете през нея.

С други думи, в зоната на страха всички ще бъдат Ди-вергенти. Не сьм сигурна дали това е в моя полза, защото няма да ме разкрият, или напротив - защото вече няма да имам предимство пред останалите.

- Числото на страховете, пред които ще се изправите във вашата зона - продължава Фор, - зависи от числеността на собствените ви страхове.

Колко ли са моите страхове? Представям си повторна атака от врани и потръпвам, независимо че въздухът е топъл.

- Както казах и преди, третата степен от вашата подготовка е съсредоточена върху умствения тренинг -казва Фор. Спомням си точно кога го каза. Още първия ден. Малко преди да опре дулото на пистолета в челото на Питър. Щ е ми се тогава да беше дръпнал спусъка. - Е т о защо от вас се иска еднакво добре да владеете както емоциите, така и тялото си; да съчетаете физическите умения, усвоени на първа степен, с емоционалния контрол, които постигнахте по време на втора степен. За да оцелеете. - Една от флуоресцентните тръби над главата на Фор примигва и изпуква. Фор престава да мести очи по лицата в групата и се втренчва в мен.

- Следващата седмица ще трябва да преодолеете мак-шмално бързо зоната на страха в присъствието на комисия от лидери на Безстрашните. Това е последното изпитание, което ще определи и класирането ви на трета степен. Също както втора степен на инициацията беше по-тежка от първата, така третата е най-трудна от всички. Ясно ли е?

Всички мълчаливо кимаме. Даже Дрю, което е мъчителна гледка. Ако се представя добре на последното изпитание, имам шанс да се класирам сред първите десет и да стана пълноправен член. Ще се превърна в една от Безстрашните. При тази мисъл едва не ми се завива свят от облекчение.

- Може да преодолеете всяко препятствие по един от двата възможни начина: или като се успокоите, така че симулацията да отчете нормален, уравновесен пулс, или като съберете сили да се изправите пред своя страх, което ще предизвика продължаване на симулацията. Един от начините да преодолеете страха си от удавяне например, е като се гмурнете още по-надълбоко. - Фор свива рамене. - Затова ви предлагам през следващата седмица да обмислите кои са вашите страхове ида откриете стратегия за преодоляването им.

- Това не звучи никак честно - обажда се Питър. - Какво става, когато някой се страхува само от седем неща, а друг - от двайсет? Вината не е тяхна.

Фор го наблюдава втренчено в продължение на няколко секунди, после се разсмива.

- Наистина ли искаш да си говорим за това какво е честно и какво - не? - Тълпата послушници се разцепва надве, за да му направи път, когато тръгва към Питър със скръстени ръце и произнася с убийствен тон: - Разбирам защо си притеснен, Питър. Случилото се тази нощ наистина доказва, че си жалък страхливец.

Питър отвръща на погледа му с напълно безизразно лице.

- Сега вече всички знаем - продължава Фор с още по-спокоен глас, - че те е страх от едно дребно и кльощаво момиче от Аскетите.