Дивергенти

- Вината не е твоя - отговаря той, опирайки чело в моето.

- Въпреки това, трябваше да го направя. Трябваше да му простя.

- Възможно е. Може би всички ние имаше какво още да направим - казва той. - Затова сега вината ни трябва да ни подсеща следващия път да се справим по-добре.

Свъсвам вежди и се дръпвам. Това е нещо, на което те учат в кастата на Аскетите - вината е по-скоро средство, отколкото оръжие срещу самия теб. Казаното е буквален цитат от лекциите на баща ми, изнасяни на седмичните ни събрания.

- От коя каста идваш, Фор?

- Това е без значение - отговаря той и свежда поглед. -Нали сега съм тук. Не е зле по-често да си го напомняш и ти.

Той ми хвърля колеблив поглед и докосва с устни челото ми, точно между веждите. Затварям очи. Не разбирам какво става. Но каквото и да е, не искам да го разрушавам, затова нищо не казвам. Той не помръдва - просто стои така, с устни, притиснати към челото ми, а аз съм обвила кръста му с ръце и това трае дълго.

25

Късно през нощта, след като повечето от Безстрашните отдавна спят, стоя заедно с Уил и Кристина край парапета над бездната. Раменете ми горят от иглата на татуиста. И тримата сме с нови татуировки само отпреди половин час.

Заварихме само Тори в ателието за татуировки, затова се чувствах в безопасност, докато си татуирах символа на Аскетите - чифт ръце, протегнати с длани нагоре в знак на помощ и подкрепа, заградени в кръг - на дясното рамо. Знам, че е рисковано, особено след всичко, което се случи. Но този символ е част от моята самоличност и смятам за важно да го нося върху кожата си.

Стъпвам върху една от преградите, опирайки бедра на парапета, за да запазя равновесие. Тук е стоял Ал. Поглеждам надолу към бездната, право в черната вода, в озъбените скали. Водата се разбива в камъка и ни облива с пръски, мокрейки лицето ми. Страхувал ли се е, докато е стоял тук? Или толкова силно е искал да скочи, че му е било лесно?

Кристина ми подава купчина хартия. Имам копия на всички статии, публикувани от Ерудитите през последните шест месеца. Едва ли ще се освободя от написаното, като ги хвърля в бездната, но може да се почувствам по-добре.

Забивам поглед в първия лист хартия. Има снимка на Джанийн, представителката на Ерудитите. Нейните пронизващи, но привлекателни очи отвръщат на погледа ми.

- Виждал ли си я някога? - питам Уил. Кристина смачква на топка първия лист и го запраща във водата.

- Джанийн ли? Веднъж - отговаря той. После грабва втората статия и я накъсва на дребни парченца. Те се понасят надолу по реката. Уил върши това без ожесточението на Кристина. Подозирам, че го прави само за да ми докаже своето несъгласие с тактиката на бившата си каста. Не е ясно дали вярва, или не на написаното, а и аз се боя да попитам.

- Преди да стане лидер, тя работеше заедно със сестра ми. Опитваха се да открият по-дълготраен серум за симулациите - продължава той. - Джанийн е толкова начетена, че човек го разбира още преди да е казала и дума. Тя е нещо като самоходен и говорещ компютър.

- Какво...? - Запращам един от листовете отвъд парапета и стискам устни. Няма как да не попитам. - Какво мислиш за онова, което каза?

Той свива рамене.

- Не знам. Може би не е зле повече касти да управляват правителството. Сигурно ще бъде хубаво да имаме повече автомобили... и пресни плодове, и...

- Нали си даваш сметка, че няма никакъв таен склад, където е натрупано всичко това? - питам с почервеняло лице.

- Да, така е - казва той. - Просто си мисля, че удобството и благополучието не са сред приоритетите на Аскетите. Но това може да се промени, ако и другите касти участват във взимането на решения.

- Защото е по-Важно да дадеш автомобил на някое момче от Ерудитите, отколкото храна на безкастовите, така ли? - сопвам му се.

- Ей, вие! - намесва се Кристина, первайки Уил по рамото. - Това трябваше да бъде освобождаващ акт на символично унищожаване на документи, а не политически дебат.

Преглъщам думите, които се каня да изрека, и забивам поглед в купчината хартия в ръцете си. Напоследък Уил и Кристина са все по-често заедно през свободното време, забелязала съм го. Дали това означава нещо?

- Заради всичко, казано по адрес на баща ти обаче - продължава той, - за малко да я намразя. Не разбирам каква полза има да се говорят толкова ужасни неща.

Аз обаче разбирам. Ако Джанийн успее да убеди и другите, че баща ми и останалите Аскети са корумпирани и ужасни, тя ще спечели подкрепата им в случай на преврат. Ако това наистина е нейният план. Но сега нямам желание пак да предизвиквам спорове, затова мълчаливо се съгласявам и запращам останалите листове в бездната. Те се разлитат на всички страни и се носят из въздуха, докато накрая кацат на повърхността на водата. Бездната ще ги погълне и унищожи.

- Време е за лягане - казва с усмивка Кристина. - Връщаме ли се? Смятам да накисна ръката на Питър в купа с топла вода, за да го накарам да се напикае в леглото.