Дневникът на пирата

Много дами губят по-малко време за тоалета си от това, което употребих аз, докато най-сетне задоволя внимателния оглед на капитана. Косата ми бе сресана и напомадена, после навита на къдрици. Ноктите на ръцете ми бяха подрязани, заострени и почистени от мръсотията, натрупала се по време на престоя ми на „Дръж!“. Раненият се опря и на много други подробности, които аз и помощникът бяхме пропуснали да забележим, и когато най-сетне облякох една от униформите му и застанах пред огледалото, не можах да се сдържа да не възкликна от вида си. Наистина изглеждаше като че самият пиратски главатар ме наблюдава от огледалото, само че имаше две очи вместо едно.

— Лепни едно парченце чер плат на левия му илюминатор, а после му отдай чест, Джон — рече капитан Грим с тон на задоволство. Платчето бе добавено незабавно и щом свикнах с неудобството да не мога да виждам с едното си око, аз започнах да се чувствувам наистина като прословутия капитан на „Страшни“.

— Походи малко, капитане — изкомандува Едноокия и докато правех това, другите двама сочеха недостатъците в държането ми и ме запознаха с някои от привичките на капитана. Научиха ме да стоя с ръце на хълбоците, да вадя пистолет досущ като капитана, да боравя със сабята му, да държа далекогледа пред дясното си око (колкото и да е чудно, обикновено аз си служех с лявото, може би понеже с него виждах по-добре) и на още много други обичайни постъпки на пиратския главатар. След половинчасово позиране те решиха, че съм годен да пристъпя към първото си явяване на палубата.

— Тези пистолети са заредени — отбеляза Едноокия, като ми подаде чифт оръжия, чиито дръжки бяха богато инкрустирани със сребро. — При най-малките признаци на съмнение у някого от екипажа, при най-лекия въпросителен поглед, при най-малката грубост стреляй! — И то смъртоносно! Аз винаги постъпвам така — добави той със злобен кикот.

Качих се на палубата, като Дългия Джон беше до мен, и цял час крачих напред-назад. Нито един от моряците не прояви дори бегъл интерес към мен. Самият Веселушко мина съвсем наблизо и освен че ми отдаде чест, не ми обърна никакво внимание. Отначало се чувствувах нервен от маскировката си, но скоро ме изпълни увереност и дори започнах да изпитвам сладостен трепет при мисълта, че командувам пиратски кораб.

— Време е да слезете долу, сър — каза Дългия Джон, — закуската ви ще бъде готова.

Когато слязохме, заварихме капитана в нетърпеливо очакване да му докладваме как е минало.

Докато разговаряхме, изящната ми премяна бе свалена, косата ми — превърната отново в разчорлено кълбо, а ръцете ми пак се замърсиха. Когато станах отново Бърт Дебнъм, аз се промъкнах обратно в кубрика и Веселушко пак ме обсипа с въпроси къде съм бил досега. Залапах бързо закуската си, но още преди да я довърша, бях повикан обратно в капитанската каюта, за да я почистя. Моряците ми подхвърляха много закачки, задето съм получил лека работа. „Хубаво ядене и вино колкото щеш“ — каза един от тях. Но щяха да се учудят, ако ме видеха, когато бях вътре в каютата на Едноокия. Щом вратата се затвори, тутакси трябваше да се пременя пак в изискан тоалет, след половин час отново се разхождах на палубата и по всичко личеше, че съм самият капитан Грим.

Плененият от нас испански кораб, който през нощта бе закачен с куки за нашия, окончателно бе разграбен и пуснат да се носи по вълните. На борда му бе поставен заряд и след малко той хвръкна във въздуха, а почернелите му дървени части се пръснаха по вълните. Според обичая пленниците бяха докарани пред капитана, за да чуят присъдата си. Сега, когато бях заобиколен от целия екипаж на „Страшни“ и очите на всички бяха вперени в мен в очакване да реша каква ще бъде съдбата на пленниците, изведнъж ме достраша. Това беше най-тежкото изпитание. Дали дегизировката ми бе достатъчно добра? Ами ако някое зорко око забележеше някакъв недостатък и разкриеше на другарите си истината, че аз не съм техният капитан, а само едно от най-новите попълнения на екипажа им?

Тревожно се заоглеждах, а ръцете ми опипваха нервно дръжките на пистолетите. Но в ничии очи не съзрях подозрение. Лицата на всички бяха напрегнати от вълнение и от любопитство да узнаят какво развлечение ще им осигуря при ликвидирането на нещастните пленници. Дългия Джон, който стоеше близо зад мен и отгатваше безпокойството ми, се приближи плътно до мен, за да ме окуражи.