Дневникът на пирата

Настъпи продължително мълчание. Планът беше твърде смел, но в самата му дързост се криеше блестяща възможност да успее. Нямаше да бъде трудно да се преобразя в пиратския капитан; чертите и телосложението ни бяха толкова сходни, че за цялата маскировка щяха да бъдат достатъчни една превръзка на окото ми и един от неговите костюми. Що се отнася до гласа му, той беше силен и решителен и лесно можеше да се имитира. Освен това имаше една-две особени привички, например да поглажда дясната си буза, когато мисли, или да забива десния юмрук в отворената си лява длан, когато е разгневен — те също лесно се подражаваха и вероятно щяха да попречат да се промъкнат в главите на моряците подозрения, че аз съм само маскиран като капитана.

— Как ще обясня отсъствието си от палубата? — попитах аз.

— Може например да си паднал зад борда. Разбира се, не наистина, иначе как ще можеш да се маскираш като мен и да се показващ на палубата? Но ако се пръсне слух, че си се удавил, планът ни положително ще успее.

— Ала когато оздравеете, може и наистина да ме хвърлите зад борда — възразих аз. — Във всеки случай тогава ще ми бъде доста трудно да оживея отново.

Едноокия се усмихна малко зловещо.

— Няма да позволя да те убият, щом отново се изправя на крака — обеща той, — макар че, запомни, разчитам да държиш езика си зад зъбите. Ти можеш да ми бъдеш полезен и друг път.

Той затвори окото си и като че потъна в размисъл.

— Сетих се! — възкликна след малко. — Ще те викам всяка сутрин да почистваш каютата ми. Тогава ще можеш да си навличаш моите дрехи и един час да се разхождаш по палубата. Когато се върнеш, ще облечеш собствените си дрехи и пак ще си бъдеш Бърт Дебнъм. Никой в кубрика5 няма да разбере, че съм ранен от куршум на испански пистолет.

— И никой друг ли няма да бъде посветен в тайната?

— Никой освен Дългия Джон. Той често влиза и излиза оттук да приема заповеди. Сега, когато Грийзър е мъртъв, ще трябва да си изберем нов помощник, но няма да му позволяваме да наднича в каютата. Е, съгласен ли си?

— Съгласен съм, само че ще поискам нещо за труда си. Не в злато… е, в края на краищата може мъничко. Но ако ви служа добре, ще очаквам да ми разрешите да напусна екипажа ви, когато пожелая, със стотина гвинеи6 за път. Обещайте ми това и съм ваш.

Подпечатахме споразумението си с бутилка вино. За голяма моя изненада капитанът успя да изпие дяла си, въпреки страшната рана, от която страдаше, и то все още непревързана. Когато предложих да отида за корабния лекар, той отново се отпусна на койката си, капнал от изтощение, но ми заръча да повикам Дългия Джон да го прегледа, защото помощникът имаше практически познания по хирургия. Когато се върнах с помощника в каютата на Едноокия, той ми заповяда рязко да вървя да се погрижа и за своите рани, като ми напомни да не се раздрънкам по въпроса, който бяхме обсъждали.

Първата ми работа бе да намеря Веселушко, защото много се безпокоях как се чувствува след спречкването ни с разбунтувалите се пирати. Заварих го на койката му, с увит около главата кървав бинт. За щастие раните му не бяха дълбоки и въпреки че главата му се цепеше от болки, приятелят ми не бе пострадал особено. Той любопитствуваше много да узнае какво бях разговарял толкова дълго с Едноокия и когато се оправдах с умора, за да парирам въпросите му, той се докачи и без да каже нито дума повече, ме остави на доктора да се погрижи за раните ми, а после — да легна на койката си.

Няколко часа се мятах между будно и сънно състояние. Първо бях дегизиран като Едноокия и усмирявах разбунтувалия се екипаж с пистолет във всяка ръка. После поведох абордажници да завземат един търговски кораб, до който се бяхме приближили, но в последния момент се обърнах към хората си, свалих превръзката, която украсяваше лявото ми око, и казах на главорезите да правят с мен каквото щат. Друг път ме хванаха и ме поведоха към бесилката, но точно когато метнаха примката на шията ми, скъсах маскиращата превръзка и вместо да ме обесят като прословутия Еднооки, ме поздравиха с „ура“ като герой. Предполагам, че накрая съм заспал спокойно, но дълго преди да си бях отпочинал както трябва, една груба ръка ме улови за рамото и почти ме измъкна от койката.

— Какво има? — попитах аз, търкайки уморени очи с кокалчетата на пръстите си.

— Капитан Грим те вика бързо. Много е ядосан, затуй не се бави!

Последвах смутителя на съня ми до палубата и видях, че е все още студено утро. Навярно Едноокия искаше да ме подготви добре за ролята ми, преди да дойде време да се перча по палубата като капитан. Заварих го подпрян с много възглавници на койката, а Дългия Джон седеше вътре на едно преобърнато буре.

— Виж какво можеш да сториш с него — каза капитанът, когато влязох. — Косата му трябва да се пооправи, моята не е такова оплетено кълбо като неговата. Залавяй се за работа, пък аз ще ти давам нареждания.