Дневникът на пирата

— Нима ще стоите така и ще гледате спокойно как този сухоземен дървеняк посяга на вашия помощник-капитан? — красна Грийзър, като забеляза мрачните погледи, хвърляни към мен. — Едва-що се присъедини към нас и смята, че може да ни пречи да постъпваме с пленниците както си искаме. Като прилича донякъде на Едноокия, та си въобразява, че може да командува всички ни. Ще му позволим ли такова нещо, момчета?

— Дума да не става — извика един от моряците, а неколцина наругаха с ръмжене. Още по-зловещо бе това, че блеснаха оголени саби, прибрани след боя с младия англичанин, много от тях все още червени от кръв. Едно изщракване на затвора на пистолет от дясната ми страна също не убягна от моето внимание.

— Слушайте! — викнах високо, съзнавайки, че само смели думи и храбро държание могат да ме спасят. — Вие ми се сърдите, загдето посегнах на помощник-капитана ви. Имайте предвид, че го направих в момент на раздразнение и не исках да му сторя нищо лошо. Пък и той закачаше моя пленник.

— Негов пленник, а! Я го чуйте. Нали ви казах, че още малко и ще поиска да командува целия екипаж? Според мен на „Страшни“ няма място за такъв бъбрив адвокат. Хайде, момчета, да го пратим зад борда барабар с неговия пленник.

При тези думи на Грийзър неколцина от пиратите пристъпиха напред, докато самият помощник благоразумно стоеше по-назад. Виждах, че не ми остава нищо друго освен да се бия. Англичанинът, за чието спасение бях направил всичко възможно, със стиснати юмруци се изправи до мен. От настъпващата тълпа изскочи верният Веселушко и застана от другата ми страна. Последен при нас пристигна Дългия Джон, първият помощник, който не само взе нашата страна с изтеглена, готова за сеч сабя, но се и опита да използува авторитета си, за да възпре екипажа.

— Не ви ли стига толкова кръвопролитие? — кресна им той, сочейки с оръжието си някои от труповете, пръснати по палубата. — Времето за бой мина, момчета. Сега е време да се заемем с плячката и да проверим дали на този кораб има нещо за сръбване. Казват, че тия испанци пренасяли отбрани вина. Да видим дали ще ги предпочетете пред рома, прогизнали от грог къркачи! — По този начин Дългия Джон се опитваше да усмири моряците.

— Защо ме стисна така, че едва не ме удуши, а? — запита Грийзър, като разбра, че няма да се стигне до бой, и пристъпи напред. — Ти сам, Дълги, си началство. Би ли позволил някому от екипажа, и то на някакъв си новак, да се отнася тъй грубо с теб?

— Никой не би се и опитал, Грийзър. Мисля, че ти си виновен, щом не можеш да командуваш хората…

— Искаш да кажеш, че ти по умееш от мен да командуваш, а? Чувате ли го, момчета? Погледнете помощника, който ви е наплашил толкова, че не смеете да го докоснете дори когато ви пречи да правите каквото си искате. Хайде, момчета. Всички дружно да…

Думите му внезапно се смесиха със страшен вой от болка, когато Дългия Джон пристъпи напред и заби дългия си кинжал в тялото на втория помощник. Писъкът продължи още миг, после внезапно секна, като че животът го бе напуснал. Но Грийзър продължаваше да се държи на крака, докато десетина души го гледаха занемели. След това коленете на злополучният кандидат за главатар се подкосиха и той падна.

— Това е! — извика Дългия Джон предупредително. — Виждате какво се случи на Грийзър. Има ли и други бунтовници?

Въпреки ужасния пример моряците бяха толкова настървени, че нямаше да бъдат спрени така лесно. Сякаш подтикнати от един и същи порив, те връхлетяха яростно и четиримата бяхме принудени да отстъпим под напора на внезапната атака.

Схватката не трая дълго, ала боят бе жесток и четиримата скоро бяхме ранени. Аз трябваше да браня двама със сабята си, защото младежът от лявата ми страна нямаше друго оръжие освен юмруците си, ползата от които беше малка срещу стоманата. Освен това трудно можеше да си служи с дясната ръка. Дългия Джон, както винаги, се биеше със страшна сила и умение, затова беше най-малко пострадалият от нас и същевременно рани сериозно двама от нападателите си. Колкото до клетия Веселушко, който никога не се бе славил като добър боец, скоро бе повален на палубата и макар че храбро се изправи на крака, отново падна.

Въпреки упоритите усилия на Дългия и слабия отпор, който аз успях да окажа, ние не можахме да устоим дълго на бесния напор на разярените моряци. За наш късмет екна гръмлив глас, който ни заповяда да спрем боя. За моя изненада заповедта бе изпълнена моментално и когато се обърнахме, видяхме капитан Грим, който стоеше, облегнат на едно от оръдията на пленения кораб. Лицето му беше бледо и държеше едната си ръка на гърдите, като че там бе ранен. Ала единственото му око проблясваше строго, докато ни оглеждаше навъсен, досущ както учител сплашва с поглед ученици, които е хванал да вършат някаква пакост.

— За какво е цялата тази врява? — запита той.

Дългия Джон понечи да каже нещо, но един от пиратите, зъл човек, избухна:

— До гуша ни дойде от теб и от Дългия Джон, та ще ви пратим по…