Дневникът на пирата

Моят отряд се състоеше от Веселушко Прайс, Лен Григс и Сюъл. На последния аз започнах все повече и повече да се доверявам, след като го опознах по-добре. Научих, че се бил заканил да издаде заговора на другарите си да опожарят „Златна котва“, и затова го държали вързан за койката му, докато работата свърши. Макар че все още не му бях разкрил самоличността си, чувствувах, че така или иначе той с охота ще ме подкрепи срещу останалия екипаж.

Бях уредил нещата така, че онази част от остров Череп, която трябваше да изследваме, да включва мястото, където бях заровил съкровището на Даго. По мое нареждане през нощта Веселушко Прайс бе скрил една лопата на острова, недалеч от мястото, където възнамерявах да копая.

Лен Григс и Сюъл сложих на пост така, че да виждат всекиго, който тръгне в посоката, която възнамерявах да поема, но да не виждат мястото, където беше заровено съкровището. Веселушко Прайс отиде да донесе лопатата и докато го нямаше, аз огледах внимателно, за да се уверя, че наоколо няма някакво скривалище, откъдето някой би могъл да ме следи. Едва след като се убедих, че никой не ме наблюдава, тръгнах да посрещна Веселушко и го поставих на пост като другите, докато се върна.

Като си спомня за постъпките си, сега разбирам, че са били безразсъдни и рисковани. Пламенното ми желание да узная дали Сондърс Тъмния е извадил съкровището на Даго или не, беше толкова силно, че не исках да чакам по-благоприятна възможност да проверя това. Късметът беше на моя страна: изрових съкровището, установих, че е все още непокътнато, и го зарових отново, без никой да разбере това.

Веселушко Прайс скри лопатата, а аз се върнах там, където се бяха спотаили Лен Григс и Сюъл. Последният несъмнено беше много любопитен какво съм правил, но не посмя да ми задава неудобни въпроси. Останалата част на деня прекарахме в изследване на определената ни част от острова и на смрачаване се върнахме на „Нападател“ със същата вест, както и останалите отряди: „Нищо за отбелязване.“

Следващият и по-следващият дни бяха прекарани все така в търсене на Сондърс Тъмния и на предполагаемия дезертьор Бърт Дебнъм или на следа от съкровището на Даго. Един от моряците дори взе да копае наслуки, надявайки се по някакво чудо да попадне на мястото, където е заровено златото. Друг пък, запален от слуховете, че заровен метал бил откриван само с потрепване на лескова пръчка, държана леко в ръка, си отряза клонче от някакво дърво и тръгна с него да обикаля острова, почуквайки тук-там с надежда, а на лицето му бе изписано най-идиотско изражение на напрегнат размисъл. От време на време този човек надаваше ликуващ вик и подканяше другарите си да копаят, но въпреки своите усилия те не изровиха нищо и след няколко часа, изгубени в напразно произволно копаене, хванаха „иманяра“ и го хвърлиха заедно с гадателската му пръчица и всичко друго в морето. Когато се измъкна без пръчката си, той вече беше излекуван от иманярската си страст.

На всички скоро им омръзна тази работа — много труд, без никаква награда — и завикаха да тръгнем отново по море, където ги очакваше плячка. Аз се противопоставих енергично на исканията им, защото знаех колко безсилен бях да ги възпра да не подгонят първия търговски кораб, който забележат.

На четвъртия ден, както винаги, веднага след закуска слязохме на острова. Денят беше прекрасен. Морето имаше цвят на топаз, а златистите пясъци и разкошните палми зад тях прибавяха към картината своите ярки краски в такава чудна хармония, която само природата може да прояви при съчетаването на багрите. Шумовете, идващи от острова, бяха в очарователно съзвучие с ярките цветове и във веселия птичи хор почти не се долавяше неблагозвучна нотка.

Никой от хората не беше склонен да дири съкровището и без възражение ги оставих да се излежават на плажа. Самият аз възнамерявах да отида до мястото, където бях заровил Едноокия, за да видя дали няма някакви признаци гробът му да е бил разравян.

— Ти стой тук — казах на Дългия Джон. — Лен Григс и Веселушко ще те подкрепят, в случай че хората се разбунтуват. Отваряй си очите. Те са в лошо настроение.

— Слушам! — изрече той по-сериозно от обикновено. — Според мен най-добре би било, ако тримата се качим на кораба и оставим другите да безделничат тук. Така ще има много по-малка вероятност да ни нападнат ненадейно.

— Много добре, Джон. Нека бъде така. Аз пък ще се поразходя малко сам.

— На твое място аз бих взел със себе си някого — посъветва ме помощникът. — Винаги има опасност Сондърс Тъмния да се навърта наоколо. Ако някой дойде с теб, вероятността Тъмния да те нападне е по-малка, отколкото ако си сам.

— Не ме е страх, Джон. Защо…

— Не съм казвал, че те е страх, Бърт. Не от страхливост трябва да бъдеш разумен и предпазлив. Не забравяй, че Тъмния е способен да запрати нож в гърба ти.