Дневникът на пирата

Бушпритът се вдигаше и спущаше, докато се приближавахме бързо към жертвата си Виждах, че до оръдията му са застанали артилеристи, но изстрел не бе даден, което много ме зарадва. Очевидно капитанът на брига предпочиташе първото враждебно действие да дойде от наша страна, а дотогава се въздържаше от стрелба.

— Хей, вие на брига! — викнах аз, като си направих фуния с шепи, когато корабите се намираха на петдесетина ярда един от друг. — Говори ви пиратският кораб „Нападател“. Възнамеряваме да се прехвърлим на борда ви, но нищо лошо няма да сторим нито на кораба, нито, на екипажа ви, ако не стреляте първи.

— Да предам товара си и на всичко отгоре да рискувам да загубя кораба си, без да нанеса нито един удар? — долетя рязък отговор.

— Да, ако сте благоразумен. И да се съпротивявате, и да не се съпротивявате, пак ще вземем товара ви. Нека това стане мирно и се заклевам, че няма да пострадат нито хората, нито корабът ви.

Настъпи пауза, сякаш капитанът на брига се затруднявате да вземе решение.

— Каква полза да му хвърляш рози, Еднооки — чу се гласът на някого от екипажа, който внимаваше да не се издаде. — Метни на борда му едно гюлле. Така може да му дойде умът в главата.

— Мълчете! — изревах аз, обръщайки се гневно към екипажа си. — Дълги Джон, разузнай кой проговори преди малко и ми го доведи. А вие, капитане — продължих аз, обръщайки се отново към брига, — по-живо, чакам отговор.

— Е, добре, ще се предадем според вашите условия — долетя неохотният отговор, — макар че ми се ще да имам двайсетина души повече и…

— Стига проповеди! — отсякох аз. — И да няма опити за измама. Приближи ни борд до борд, кормчийо!

Маневрата бе изпълнена умело и след малко абордажните куки придържаха двата кораба здраво един за друг.

Дългия Джон, Лен Григс и Веселушко стояха близо до мен, готови да ме подкрепят, ако някой от пиратите се опиташе да наруши обещанието, което бях дал — никой от екипажа на брига да не пострада. Капитанът на пленения кораб беше нисък, но чевръст човек, към петдесетгодишен, чието загоряло лице, загрубели черти и типичен моряшки вид показваха, че дълги години е прекарал на море. Зад него се бе скупчил екипажът му, повечето бяха с навъсени лица, а един-двама скърцаха със зъби, сякаш нищо не би им доставило по-голямо удоволствие от това да се счепкат с нас, макар и да ги превъзхождахме многократно по численост.

Един човек ми направи особено впечатление. Външно той представляваше странна гледка с дългата си, рошава тъмнокафява брада, която стърчеше като пътепоказател, тъй като държеше главата си отметната силно назад. Така се разкриваше ясно дългата му жилеста шия с толкова изпъкнала адамова ябълка, че сякаш всеки момент щеше да пробие кожата. Но най-поразителната особеност на този човек бяха двете широко отворени, искрящи от гняв очи, в които омразата личеше така ясно, като че наум ни ругаеше, ала в тях се таеше и проблясък на лудост.

Докато пиратите бяха заети с плячкосването на кораба, аз следях този човек, страхувайки се да не би да извърши някакво враждебно действие, което би въвлякло двата екипажа в кръвопролитие. Забелязах, че капитанът на брига, явно долавяйки силния гняв, който кипеше у този свиреп на вид стар човек, правеше всичко по силите си да го възпре да не излее гнева си, като го държеше добродушно за ръката И от време на време му прошепваше нещо на ухото. Кокалестите ръце на човека с отчетливо изпъкнали вени ту се свиваха в пестници, ту се отпущаха — явно той се мъчеше да се овладее, защото знаеше, че с един свой открит протест можеше да навлече на другарите си смърт или мъчения.

Убеден съм, че всичко щеше да мине добре, ако не беше една дребна случка. Един от пиратите, Малчо, се приближи, олюлявайки се под огромен вързоп плячка, която бе насъбрал някъде долу. Той се препъна точно пред капитана на брига, вързопът падна от гърба му и блъсна човека с тъмнокафявата брада. Последният не можа да изтърпи това. Загубил самообладание, той дари Малчо с два здрави ритника, преди дребосъкът да се изправи отново на крака, след което веднага изтегли сабята си, готов да се развилнее.

Капитанът на брига направи крачка напред, за да се опита да го възпре. Аз сторих същото, тъй като исках да го спася от последиците на гнева му. Но и двамата закъсняхме. Брадатият удари Малчо със сабята си в същия миг, когато друг пират стреля с пистолета си в озверелия човек. И пиратът, и морякът паднаха мъртви едновременно.