Дневникът на пирата

Самият пиратски главатар, когото бях чул да наричат Едноокия, седеше тържествено на едно преобърнато буре. От едната и другата му страна стояха прави двамата помощници Дългия Джон и Грийзър. Когато погледнах човека, който командуваше прословутия „Страшни“, веднага забелязах колко много прилича на мен. Като се изключи черното парченце плат, превързало лявото му око, почти можеше да се каже, че гледах собствения си образ в огледало. Но ми се струва, че в неговото лице имаше повече жестокост и лукавство, отколкото в моето, макар че, трябва да призная, откак бях избягал по море като момче, животът ми беше доста суров и труден.

Няколко минути ние — жалка сбирщина моряци — стояхме пред него, преди той да благоволи да ни обърне внимание. Когато най-после погледна към нас, Едноокия ни огледа поред с единственото си пресметливо око, сякаш да реши каква участ ще бъде най-подходяща за всекиго от нас. Ала когато погледът му падна върху мен, той трепна от изненада, после ми кимна да изляза напред.

— Казах, че имаме пленник, който ще ви изненада — подсмихна се Дългия Джон. — Не е ли отрязъл главата ви, сър?

Едноокия, или капитан Грим, както се обръщаха към него моряците, не отговори с думи. Той се изправи, застана до мен и ме огледа от глава до пети. Нямаше и четвърт инч разлика във височината ни, а и общото ни телосложение беше почти еднакво. Косата ми като неговата беше тъмнокестенява на цвят и естествено къдрава. Чертите на лицето ни също бяха сходни — дълъг орлов нос, доста хлътнали бузи и изпъкнала брадичка. Ако носехме едни и същи дрехи, с една превръзка върху окото ми за маскировка, моряците трудно биха познали кой от нас е техният главатар. Лесно можехме да минем за братя близнаци.

Капитан Грим не каза нищо, когато сам видя поразителната прилика помежду ни. След като завърши внимателния си оглед, той ми даде знак да се върна при останалите пленници и седна на мястото си.

— Къде е човекът, опитал се да взриви кораба, който завзехте снощи? — запита той. По даден знак от един от помощниците капитан Хокинс, прежълтял от страх, бе изтикан напред.

— Ти ли си тоя, дето го е спрял? — попита Едноокия, поглеждайки към мен. Аз кимнах. — Защо искаш да се биеш с него… мъж ли е тоя, дето хленчи така за милост? Защо не ни оставиш да го хвърлим на акулите, както заслужава?

Тогава описах на пиратския капитан ужасните си страдания на „Дръж!“ и разказът за моите мъки разпали още повече гнева му срещу жалкия изверг, който се свиваше на палубата.

— Не искам друг да го накаже — заявих аз, — желая да се бием като мъже и да си отмъстя за жестокостите, на които ме подлагаше. Дайте ми правото да застана лице срещу лице с него в честна борба, а после можете да правите с мен каквото пожелаете. Няма да възроптая.

— Сериозно ли говориш? — запита той бързо. — Ако ти позволя да се биеш с този страхливец, ще се закълнеш ли, че след това ще вършиш каквото ти заповядвам?

Кимнах. После добавих:

— Ако остана жив, но в това почти няма съмнение. — Обещанието ми беше може би безразсъдно, ала бесният гняв, който бушуваше у мен срещу жестокия Хокинс, ме заслепяваше.

— А какво ще кажеш ти, храбри морски капитане? — запита капитан Грим, като се обърна към Хокинс, който чакаше да чуе съдбата си.

— Аз няма да се бия — отвърна той мрачно. — Каква полза? Дори и да го надвия, вие пак ще ме убиете.

Едноокия го изгледа презрително.

— Това и заслужаваш — рече той — и ако моите хора не чакаха с нетърпение да видят как тоя човек тук ще те разпори, веднага бих те накарал да се разходиш по дъската. Но ако се биеш и победиш, ще обещая да ти пощадя живота. Ще те сваля на един познат остров, където има много възможности да те открият и приберат, а ще разполагаш също с изобилие от дивеч за храна. Ще те оставя там със сечива и оръжие, можеш да избереш и един от помощниците си да слезе с теб. Това ще стане, разбира се, само ако победиш. Лично аз смятам, че нямаш голям шанс. И тъй ще се биеш ли?

Докато по-рано бе страхливец, сега Хокинс кипеше от енергия. От него зависеше да спаси живота си, който бе смятал за изгубен. Да се бие и да победи, и то човека, когото неведнъж бе повалял на палубата. От начина, по който ме гледаше, разбрах, че именно така течаха мислите му. Но мога да ви уверя, че надеждите му за победа не ме безпокояха ни най-малко. Ръцете ме сърбяха да стисна дебелата му гуша.

— Добре, ще се бия с него и ще го надвия — изръмжа Хокинс и започна да се съблича до кръста. Докато аз следвах примера му, пиратите образуваха кръг около нас и взеха да се обзалагат на големи суми за предстоящия двубой.

— Успех, друже! — прошепна Веселушко Прайс и стисна ръката ми, преди да го изблъскат заедно с другите пленници извън кръга. Аз му поблагодарих с поглед. Знаех, че ако победя, може би щеше да ми се удаде да спася и неговия живот и така да му се отплатя за добрината, която бе проявявал към мен на „Дръж!“.

— С какво да бъде? — попита капитан Грим екипажа си. — С абордажни саби или с ножове?