Дневникът на пирата

— Нищо по-хубаво от това. Ние сме тръгнали да заловим тайфата на Даго, ако тя слезе на брега с лодки според плановете, които ти разкри на губернатора.

— Отлично — рекох. — Тъкмо с Даго искам да се срещна, ако всичко върви добре.

Щом стигнахме до морето, капитан Хадфийлд накара хората си да се разгърнат по брега, като нареди да атакуват веднага, щом някой от тях сигнализира, че се приближават лодки. В това време ние залегнахме зад ниските насипи, издигнати след предупреждението ми, в случай че нападението действително стане, както бях, предрекъл.

Докато чакахме врага да се приближи, за да можем да вземем участие в боя, ние можехме да наблюдаваме битката, която вече се водеше. Пълната жълта луна осветяваше залива, а планетата Венера озаряваше с блясъка си полесражението и макар да не бе светло като ден, повечето от това, което ставаше, се открояваше ясно. Доколкото можеше да се разбере, Даго не бе променил плановете си, които изложи пред своите капитани в деня, когато посетих флагманския му кораб. Част от флотата му атакуваше южното укрепление, но се оказа, че това е мнимо нападение за заблуда на противника. Повечето от артилерията му беше съсредоточена срещу северните укрепления, които вече горяха на няколко места. Пет кораба, минали през кръстосания огън на укрепленията, влязоха в пристанището, приближиха се до бордовете на закотвените там съдове и скоро яростни викове и шум от бой ни показаха, че тези кораби са нападнати чрез абордаж.

— Сигурно ей оня там е „Нападател“! — извика Дългия Джон. — Или са се помирили с Даго, или пък е бил заловен.

— Ето че и третото предсказание на циганката се сбъдва — рекох аз. — В деня, в който застана под бесилката, корабът на лудия капитан ще загине! Те са го подпалили. Къде ли е сега нещастният му капитан?

Едва по-късно научих, че тая нощ той бил на кораба си и предпочел да загине в пламъците, отколкото да се опита да избяга. Когато димът и пламъците го обгърнали, все още се чувало да вика името на убития си син.

Преди горящият кораб да експлодира, което стана малко по-късно с такъв мощен трясък, че заглуши страшната канонада, ние успяхме да различим лодки, които се придвижваха към брега една до друга в гъст строй. Капитан Хадфийлд даде тихо уговорения сигнал и хората му се събраха предпазливо на мястото, където бяхме залегнали.

Лодките се приближаваха при гробна тишина, яки ръце работеха с греблата. Добре знаехме що за пасмина са тия, които седяха в тях, стиснали саби между зъбите си и с горящи от боен плам очи. Те бяха хора със същата безумна смелост и издръжливост като ония, които бяха минали с Морган през Провлака16, през смъртоносни тресавища и гъсти гори, до славния град Панама и го бяха разграбили, въпреки испанската войска, изпратена да ги пресрещне. Тези хора не искаха милост, нито я проявяваха, и мисля, че сърцата на всички ни тупаха по-бързо, когато носът на първата лодка се заби в песъчливото дъно и като пазеше същото злокобно мълчание, екипажът й се прехвърли през планшира и заджапа към брега.

Те бяха на петнайсетина крачки от мястото, където бяхме залегнали, и напредваха в разгънат строй, сякаш не подозираха, че се готви да ги посрещне войска, когато капитан Хадфийлд даде заповед за стрелба. Тозчас екна дружен залп и много от пиратите паднаха на място. Главорезите се поколебаха само за миг, изненадани от смъртоносния залп. После една слаба фигура изскочи пред тях, като ги ругаеше, че са страхливи жени, и с предизвикателно „ура“ оцелелите се устремиха подир предводителя си към нашите насипи.

Аз се въздържах да стрелям, тъй като възнамерявах да убия Даго, когато се явеше пред мушката ми. Не се страхувах от него — най-голямото ми желание беше да се срещнем лице в лице. Но знаех, че докато Даго е жив, хората му ще го следват; знаех също, че няма да даде заповед за отстъпление; докато не сметне, че всичко е загубено.

Тъй като в този момент Даго предвождаше нападението, аз се прицелих с мускета си право в гърдите му. Само по чиста случайност не улучих, ала това накара някои от защитниците да го помислят за неуязвим. Стана така, че когато натиснах спусъка, Дългия Джон, който бе залегнал до мен, се изправи, но се препъна и без да иска, блъсна ръката ми. Вместо да достигне набелязаната мишена, куршумът профуча безцелно във въздуха.

Тогава хората на капитан Хадфийлд направиха фатална грешка. Тъй като нямаха време да презареждат мускетите си, а и пиратите връхлитаха срещу им, войниците скочиха върху насипите, за да им се възпротивят. Даго веднага се спря и изкрещя кратка команда. Подобно на добре обучена рота от личната охрана на краля, пиратите също се спряха, коленичиха с единия крак и изпразниха мускетите си с опустошителни последици. После незабавно се изправиха пак и продължиха неудържимия си щурм.