Дневникът на пирата

В плитката вода на залива се водеше отчаян бой. Мнозина бяха загубили или забравили оръжията си и няколко двойки противници се бореха на живот или смърт в мътните води. Съзрях Дългия Джон, който, сграбчил с яките си ръце шията на един от враговете, държеше главата му под водата, докато се удави. Когато скочих до колене във вълните, един пират ме удари и стана причина да загубя равновесие и да падна с главата напред. След като отново се изправих на крака, плюейки водата, която бях нагълтал, през смъдящите си очи видях злобно ухиленото лице на Даго. Замахнах с юмрук към него и го повалих. Но щом бръкнах под водата да го хвана, установих, че някак си се е измъкнал, макар и да не можах да видя в коя посока.

В този момент се случи нещо изненадващо, което сигурно щеше да вдъхне кураж на пиратския десантен отряд. Зад нас внезапно се чу шум на приближаващи се стъпки. Един от войниците извика, че ни нападат откъм тила! В този миг прозвуча гласът на Даго, който призоваваше хората си да направят още едно усилие. От всички страни върху нашите хора се посипаха удари. Един-двама извикаха, че всичко е загубено. Други захвърлиха оръжията си и се опитаха да избягат. Капитан Хадфийлд извърши единственото възможно нещо: извика на войниците си да го последват и ни поведе в атака, благодарение на която успяхме да пробием редиците на нападателите си откъм брега и да стигнем до безопасно място по-навътре в сушата, където можахме да се преустроим и да възвърнем смелостта си.

— Как, по дяволите, тия хора се появиха зад нас? — запита капитан Хадфийлд. — Трябва да е имало десант и другаде.

— Аз не мисля така, капитане — отвърна Дългия Джон. — Хората, които дойдоха, и то навреме, за да спасят Даго, са пирати, заселили се на брега. Те са в Санта Галма най-малко от една седмица.

— Тогава време е да ги прогоним — каза капитанът. — Хайде, момчета, и не бягайте този път. Що се отнася до теб, Еднооки, видях как ти ме спаси отново преди малко, когато бях повален. Можеш да бъдеш сигурен, че няма да забравя това.

Тътенът на пиратските оръдия, както и на тия от укрепленията бе поотслабнал, когато капитан Хадфийлд поведе своите изнемощели хора обратно към брега. Тогава откъм едно от северните укрепления екна внезапно страхотен взрив, който изхвърли нагоре градушка от горящи отломки и надигна в пристанището такива вълни, които заклатиха намиращите се там кораби като при буря в открито море.

— Фюу! — подсвирна капитан, Хадфийлд, — нещата май не вървят много добре за нас. Струва ми се, момче, че губернаторът, ще ти бъде много признателен, дето с предупреждението си му даде възможност да се подготви. Ако Даго ни бе изненадал, каквото беше намерението му, сега повечето от нас щяха да бъдат леш.

Положението ни се стори още по-опасно, когато видяхме отново силите на Даго. До брега се бяха приближили и други лодки, които докарваха подкрепления, а пиратите се строяваха криво-ляво в редици, готвейки се за щурм към главната цел на нападението — съкровищницата.

Би било лудост капитан Хадфийлд да хвърли омаломощените си части срещу силния пиратски отряд. Той поведе бързо хората си към укритието и там се спря да се посъветва с Дългия Джон и с мен.

— Къде, казахте, възнамеряват тия главорези да извършат мнимо нападение? — запита той и когато му отговорих: „Срещу южните укрепления“, изложи плана си: щеше да заповяда на командуващия там офицер да изтегли хората си и да остави укреплението на пиратите, ако желаят да го завземат. След това изтегленият гарнизон можеше да се присъедини към неговия отряд и да побързат към съкровищницата, за да се опитат отново да премерят силите си с Даго и неговите хора.

— Това е отчаян план — рекох аз, — ала и положението е отчаяно. Мисля, че при сегашното състояние на нещата твоят план е най-доброто, което можем да направим.

— И аз съм на същото мнение — съгласи се Дългия Джон. — Ако питате мен, мисля, че ще успее. Пиратите, нападащи южните укрепления, вероятно няма да слязат на брега, дори и оръдията да престанат да стрелят, Те ще се страхуват от клопка и тъй като са малко на брой, не ще посмеят да направят десант. Оръдията им ще продължават да обстрелват брега и само толкова!

И тъй капитан Хадфийлд надраска набързо нарежданията си до командуващия укреплението офицер и изпрати спешно куриер. На други заръча да тръгнат по следите на Даго и отреда му и да докладват какво правят. В това време ние, останалите, се проснахме на земята да отморим изнемощелите си крайници и да чакаме подкрепленията, които бяха толкова необходими, ако искахме да провалим нападението на Даго.