Дневникът на пирата

Нашите загуби от близкия залп бяха ужасни. Войниците, така да се каже, опираха о дулата на пиратските мускети и двайсетина сигурно бяха паднали мъртви или смъртно ранени. Капитан Хадфийлд вдъхна кураж на останалите с думи и с пример и скоро по цялата фронтова линия се завързаха ръкопашни схватки.

Аз исках да кръстосам сабята си с Даго, но един великан с четвъртита черна брада се втурна към мен, стреля с пистолет и ме улучи някъде в шията. Раната не беше сериозна и мина известно време, докато разбера, че съм улучен. Моят пистолет видя сметката на един пират, който бе притиснал здравата капитана, а после трябваше да напрегна цялото си внимание, за да се защитя от нападението на Чернобрадия, така че в течение на няколко напрегнати минути нито знаех, нито се интересувах какво става с другарите ми.

Противникът ми беше много силен човек, който не мислеше да се отбранява, а се стремеше към бърза победа чрез мощни странични удари със сабята си. Аз щях да го съсека още през първите няколко минути, ако кракът ми не бе се подхлъзнал, когато отскочих от оръжието му. При това положение само с бързо навеждане на главата можах да се спася от обезглавяване. Обаче въпреки всичко краят беше гибелен за него. Щом се изправих отново на крака, аз отбих два от мощните му напора, после го съсякох с един удар, който разцепи на две черната му брада.

Нямаше време за отдих. Веднага ме нападнаха двама други пирати, чиито първи схватки навярно бяха завършили благополучно за тях, защото сабите им вече не лъщяха на лунната светлина. И двамата бяха необуздани, но опитни бойци и чувствувах, че не ще мога да се справя с тях. Отдръпвах се бавно, стъпка но стъпка, но те не ми даваха отдих и внезапно усетих, че падам заднишком в една яма, от която бе извадена пръст, за да се построят насипите.

Единият от противниците ми скочи след мен, за да нанесе смъртоносния удар, но аз вдигнах сабята си, доколкото можеше да ми стигне ръката, и той се наниза на нея. Раненото му тяло прегъна десницата ми надолу и той падна върху мен, но тъй като лявата ми ръка беше свободна, успях да завърша двубоя с две бързи мушвания с нож. Нужни ми бяха няколко секунди, за да се освободя от трупа на пирата, и не можех да не се учудя защо другият ми противник не ме настигна и не ме уби. Когато след малко изпълзях от ямата, видях, че той е нападнат от Дългия Джон и двамата се налагат здравата.

Един поглед наоколо ме убеди, че нашата страна надвива. Тъй като не исках Даго да се изплъзне, аз се хвърлих отново в центъра на боя с надежда да попадна на него. Пристигнах тъкмо навреме, за да видя как той повали капитан Хадфийлд с един юмручен удар и вдигна сабята си да го убие.

— Хей, Даго! — подвикнах аз, отблъсквайки удара му. — Както виждаш, все още не съм увиснал на мачтата ти.

— Едноокия! — изкрещя той със страшна злоба в гласа и мигновено се нахвърли върху мен, като скачаше насам-натам с невероятна ловкост и пъргавина.

Много бях слушал за храбростта на пиратския адмирал, ала никога не бях предполагал, че е възможно да съществува такава ловкост и сила в толкова мършаво тяло. Дълго време бях напълно объркан от неговата тактика и повече благодарение на късмета си, отколкото на умението си, аз се спасих от няколко удара, които той смяташе за смъртоносни. А да отвръщам на ударите му изглеждаше невъзможно. По-лесно би било да уловиш блуждаещ огън или да затвориш сноп лунни лъчи.

Но постепенно започвах да долавям слабостите на противника си и чаках да се умори, за да предприема решително нападение. Тогава се случи нещо, което прекъсна двубоя. Докато се биехме, никой от двама ни не обръщаше особено внимание на битката около нас. По всичко изглеждаше, че войниците надвиваха и изтласкваха обратно към морето ония от пиратите, които все още можеха да се съпротивляват, но упорито бранеха всеки инч земя по пътя си. Някои от войниците, виждайки пиратския главатар така откъснат, се обърнаха да ми помогнат, но безразсъдно издадоха намеренията си, като се развикаха.

Даго очевидно действуваше бързо не само с тялото си, но и с ума си. Той отскочи наляво, като още във въздуха се изви така, че да застане с лице към новите си врагове. Когато аз и един от войниците се втурнахме към него, той пак отскочи назад така, че ние се блъснахме един в друг. С подигравателен смях Даго съсече войника, който му се изпречи след това, и забърза да настигне хората си, които вече газеха до колене в морето.

Ако не бе дошла помощ, Даго и оцелелите от щурмовия му отряд щяха да бъдат унищожени напълно, защото явно възнамеряваха да се бият до смърт. Когато Даго хукна да се присъедини към хората си, аз вдигнах сабята, която бе избита от ръката ми при сблъскването с войника, и се втурнах да го гоня.