Дневникът на пирата

Ето защо пиратите се биеха като демони и колкото и храбри да бяха войниците, трябваше да полагат големи усилия, за да устояват на страшните си противници. Самият Даго като че имаше силата на десетина, когато скачаше насам-натам и сееше смърт и опустошение по пътя си. Неведнъж се опитах да се добера до него, но все не успявах, защото сражението бе станало толкова ожесточено, че беше невъзможно човек да избира противника си.

Изходът на боя бе решен, когато внезапно от съкровищницата изскочи нейният малък, но храбър гарнизон, предвождан лично от сър Бенджамин Уолпоул. Сега губернаторът имаше съвсем друг вид за разлика от онзи елегантен франт, какъвто то видях за пръв път. Перуката му стоеше накриво, а по лицето му, почерняло от барутен дим, струеше пот и кръв. Той се издигна десеткратно в очите ми, като затича право към най-близкия пират и го промуши със сабята си, сякаш оня беше съвсем новак в боя. Насърчени от примера, даден им от губернатора, войниците се нахвърлиха още по-ожесточено отпреди върху пиратите и скоро един-двама от главорезите побегнаха от полесражението и се помъчиха да се скрият на безопасно място.

Щом един-двама напуснаха полесражението, и други направиха същото. Няма нищо по-заразително от отстъплението. Напразно Даго тропаше с крака и ругаеше, дори съсече един от бягащите си съратници. Все едно да се опитва да спре лавина. Оцелелите от отряда, който едва не бе завзел съкровищницата, единодушно изоставиха всякаква надежда да си присвоят съкровището и побегнаха по улицата, която водеше към кея, решили на всяка цена да спасят живота си.

Глава XVI ОБРАТНО НА ОСТРОВ ЧЕРЕП

Победилите войници искаха да ги подгонят незабавно, но резките команди на капитан Хадфийлд ги спряха.

— Не бързайте! — предупреди той. — Това може да е хитрост. В никакъв случай не бива да оставяме съкровищницата без охрана.

Но когато бе предложено губернаторът да се върне с гарнизона, той категорично отказа.

— Искам още веднъж да ги натупам — заяви той войнствено. — Кръвта ми още не е кипнала както трябва.

Ето защо оставихме един младши офицер да поеме отбраната на сградата и после, предвождани от губернатора, се впуснахме да гоним дезорганизираните пирати.

Войниците, заели позиции по къщите на улицата, по която се оттегляха пиратите, взеха доста жертви измежду техните редове. При преследването ние изпотъпкахме много сгърчени тела, а други пирати допълзяха до края на пътя само за да умрат там. Двама-трима, тежко ранени, но все още в съзнание, стреляха предизвикателно с пистолетите си срещу нас, когато префучахме край тях. В такива случаи един-двама от войниците свърнаха настрана, за да доубият тези нещастници.

Настигнахме най-задните от оцелелите пирати, преди те да успеят да се доберат до брега. Излишно е да ви описвам с всички подробности това, което се случи. Милост нито се даваше, нито се искаше. Настигнатите пирати се бранеха отчаяно и падаха с бой. Но от Даго, когото исках да видя наказан повече от всичките му хора, не виждах никаква следа.

Скоро слязохме на брега. Капитан Хадфийлд бе оставил един малък отряд да нападне пиратите, които пазеха лодките, но те бяха отдръпнати на десетина ярда от брега и войниците, колебаейки се дали да заплуват и да ги атакуват, се бяха задоволили да завържат мускетна престрелка с пазачите им. Сега тези лодки стояха близо до брега, за да вземат бягащите пирати, ала ние тичахме по петите им така, че не всички успяха да се качат на тях. Гребците бързо се отблъснаха от брега и останалите там пирати заплуваха отчаяно подире им и с мъка бяха издърпани през планшира.

Първата ми мисъл беше да нагазя във водата след лодките и да се опитам да заловя пиратския адмирал. Капитан Хадфийлд ми заповяда да не мърдам и видях, че е прав. Ако всички нападнехме пиратите чрез плуване, щяхме да се поставим в много неизгодно положение. Ето защо капитанът изкомандува да се открие непрекъсната стрелба с мускети към отдалечаващите се лодки и прати няколко от хората си по брега в двете посоки да потърсят лодки, които да използуваме ние.

Колко ме ядосваше бездействието ни. Докато чакахме за лодки, пиратите гребяха към своите кораби с пълната скорост, с която гребла можеха да изтласкват водата. Оставехме ли ги да се качат отново на тях, щяха да се изплъзнат от отмъщението ни. Тогава не знаех, че всички пиратски кораби са завзети с изключение само на един. Комендантът на северните укрепления, като узнал, че Даго е извършил десант със своя отряд, и поради тва предположил, че на корабите са оставени слаби екипажи, пратил абордажни отряди; те срещнали ожесточена съпротива, но пожънали успех. Само „Нападател“, който Даго взел отново за свой флагмански кораб, се спасил от пленяване, и то като избягал от пристанището.