Дневникът на пирата

Ако не беше едно злополучно обстоятелство, пиратите в бягащите лодки щяха да бъдат пресрещнати и потопени. За нещастие луната, която осветяваше бойното поле, намираща се в зенита си, внезапно бе затъмнена от слой гъсти облаци и поради това трудно можеше да се различи пристанището. След като намерихме лодки ние бързо се накачихме на тях и гребците размахаха с всички сили греблата, за да се опитат да настигнат пиратите. Ала вместо тях се натъкнахме на два от пиратските кораби, които бяха вече в ръцете на нашите хора, но отначало не знаехме това; те пък помислили погрешно, че сме отстъпващият отряд на Даго, и откриха огън срещу нас и двете страни дадоха известни жертви, докато се установи взаимната грешка. В това време пиратите, научили, предполагам, какво се е случило с повечето от корабите им, загребаха колкото можеха по-бързо към открито море. Там ги чакаше „Нападател“, който ги насочи към борда си чрез светлинен сигнал.

Когато накрая губернаторът узна, че някои от пиратите са избягали, страшно беше да се слушат ругатните му. Всъщност той имаше малко причини да се оплаква. Добре замисленото и силно нападение на Даго срещу Санта Галма бе претърпяло пълен провал; той бе загубил всичките си кораби с изключение на един и с шепа свои хора едва бе спасил живота си. Въпреки това сър Бенджамин Уолпоул, след като изпрати три кораба с пълен екипаж и пълно въоръжение да гонят „Нападател“, изпитваше единствено презрение към себе си.

— Аз бях тук — говореше той, — предупреден, че тоя адмирал Даго възнамерява да пъхне главата си в примката, и тъкмо когато я беше пъхнал, представете си, не успях да затегна примката. Глупак съм аз и дръвник, та заслужавам да бъда обесен.

Той се оглеждаше свирепо, сякаш подканяше някой да дръзне да му възрази че не е прав да се самобичува.

— А, добре, че се сетих — каза той. — Къде е тоя човек, Едноокия, дето ми донесе предупреждението? Видях го да се бие храбро на наша страна точно пред съкровищницата.

Капитан Хадфийлд, който бе седял до мен в лодката и не се бе отделил от мен, когато се върнахме обратно на брега, сега ме избута напред и обрисува така блестящо участието ми в нощния бой, че се изчервих, като го слушах как ме превъзнася. Обаче губернаторът, изглежда, сметна всичко това за вярно и като стисна горещо ръката ми и се извини, загдето едва не ме бе обесил, настоя — тъй като сигурно съм капнал от умора — да бъда заведен в къщата му и настанен на легло с най-фини бели чаршафи.

Събудих се късно на другата сутрин, след много ясен сън, в който преследвах Даго до остров Череп. Толкова бях сигурен, че именно това е мястото, където той ще избяга, че се облякох на бърза ръка и излязох от стаята си, за да потърся губернатора.

— Добре дошъл, герою на деня! — възкликна той, когато влязох.

Но не ми беше до комплименти и безцеремонно поисках награда за това, което бях извършил.

Лицето на губернатора помрачня; мисля, не защото му се свидеше да ме възнагради за услугите, а защото се бях издигнал много в очите му, но човек, който има добро мнение за някого, не обича да бъде разочарован. Ето защо губернаторът отвърна с лека въздишка на това очебийно доказателство за алчност у мен, но се въздържа да направи основателната забележка, че би трябвало да се радвам, загдето се е отказал от намерението си да ме обеси.

— Е, каква награда искате? — запита той и всякакво дружелюбие бе изчезнало от гласа му.

— Подгответе ми един кораб, сър, и ми намерете безстрашен екипаж. Аз искам да гоня пиратския адмирал Даго и съм напълно сигурен, че ще го намеря, където и да се скрие той. Ако имам късмет, ще го доведа тук жив или мъртъв и така ще бъде сложен край на едно голямо пиратско котило.

Докато говорех, в очите на губернатора отново светна дружелюбие, а когато завърших, той скочи от креслото си и стисна сърдечно ръката ми.

— Знаех си аз, че сте човек на място — каза той. — Слушайте, я седнете да закусим и ми разкажете всичко за себе си. Смятам, че ще мога да ви дам наградата, която искате — ха-ха! Отначало помислих, че ламтите за златни гвинеи… но нали трябва да науча повече неща за вас, преди да ви поверя кораб и екипаж?

Така аз седнах отново да хапна като човек и подтикван от добрия губернатор, който ме насочваше с въпросите си, му разказах всички главни събития в живота си, без да крия престъплението, в което бях обвинен и заради което ме бяха лишили от командуването на кораб. Няма да разправям тук тази история — сега тя е забравена и не ще се издигна в очите на ближните си, ако я припомням. След това му описах отново как съм попаднал в ръцете на Едноокия, как съм се дегизирал като самия пиратски капитан и престъпленията, които бях допуснал да се извършат, докато командувах „Нападател“.