Домът на Червения убиец

Ателстан се помоли наум за търпение и седна срещу сър Джон. Видът на коронера никак не му хареса. Кранстън беше пияница, но добра душа, наясно със своите грехове, грешки и недостатъци и проявяващ търпимост към греховете на другите. Но сега изглеждаше озлобен и очите му непрекъснато шареха наоколо, сякаш търсеше предизвикателство. Устните му се движеха безмълвно и дори белите му бакембарди сякаш бяха настръхнали от вътрешен гняв.

– Искаш ли вино, свещенико?

– Не, сър Джон, и мисля, че и ти си пил достатъчно.

– Разкарай се!

Ателстан се приведе към него.

– Сър Джон, моля те, кажи ми какво не е наред. Може да ти помогна.

– Гледай си работата!

Ателстан се изкашля и се отдръпна.

– Това – измърмори той – ще бъде много тежък ден. Казал си, че кметът и шерифите искат да ни видят.

– Видяха се с мен. Омръзна им да те чакат.

– И какво казаха, сър Джон? – попита кротко Ателстан.

Коронерът се разкърши, изправи се и внезапно му се ухили.

– Прости ми, братко – смънка той. – Прекарах тежка нощ и имам главоболие.

"И гадно настроение, което трябва да сдържаш", помисли си Ателстан, но реши да запази мисълта за себе си. Сър Джон скоро щеше да проговори.

Кранстън задъвка устната си и се загледа към ъгъла, където огромен плъх дъвчеше кървава топка лой, лъснала сред мръсните тръстики.

– Кои плъхове пренасят зарази – черните или кафявите? – попита внезапно той.

Ателстан проследи погледа му и потръпна от отвращение.

– Мисля, че и двата вида, затова няма да ям тук, сър Джон, и предлагам и ти да не го правиш. Както и да е, кажи ми какво е станало.

– В Тауър се е проляла още кръв. Сър Джерард Моубри, който също получил предупреждение, че ще бъде убит, се подхлъзнал и паднал от стената.

– Нещо друго?

– Почти по същото време, когато умрял Моубри, сигналната камбана на Тауър забила и гарнизонът помислил, че ги нападат.

– Но не са ги нападнали – каза Ателстан. – И съм сигурен, че не са открили кой е бил камбаната.

– Очевидно.

– А за какво ни викаше кметът?

Ателстан трепна, когато свиреп котарак изскочи от сенките, сграбчи за крака плъха, който се разцвърча, и го завлече в центъра на помещението.

– За Бога! – изкрещя Кранстън на кръчмаря.

Мъжът се приближи, размахвайки метла и котаракът, без да изпуска от уста плячката си, се затича нагоре по спираловидното дървено стълбище. Кранстън вдигна чашата с ейл, спомни си плъха и я стовари обратно на масата.

– Кметът ни викаше, драги ми Ателстан, защото сър Адам Хорн, търговец, съветник и близък приятел на покойния сър Ралф, е получил рисунка на тримачтова карака и сусамена бисквита.

– Къде е сега Хорн?

– В склада си край Темза. Хорн не е казал на кмета, а жена му. Съобщението и сладкишът били изпратени анонимно. Тя ги занесла на съпруга си и била ужасена от реакцията му. Пребледнял и отмалял, сякаш бил получил удар.

– Кога е станало това?

– По-рано днес. Съпругата веднага отишла при един от шерифите. Другото го знаеш.

– Лейди Хорн е действала толкова бързо?

– Да, дори кметът подозира нещо. Смята, че тя знае повече, отколкото казва.

Ателстан погледна към вратата, когато група улични продавачи, провесили очукани подноси на вратовете си, нахлуха и шумно закрещяха за ейл. Последва ги едноок просяк и срещу едно пени се съгласи да танцува. Мършавото му като скелет тяло, облечено в мръсни дрипи, изглеждаше гротескно, докато скачаше от крак на крак под подигравателния смях на нехранимайковците.

– Не е ли странно, сър Джон – промърмори Ателстан, – как хората изпитват удоволствие от унижението на другите?

Кранстън си спомни лейди Мод, примигна и отмести поглед.

Ателстан се размърда:

– Е, сър Джон, Хорн ли ще разпитаме, или ще ходим в Тауър?

Кранстън се изправи.

– Моята работа е да търся причината за смъртта – надуто обяви той, не да изпълнявам поръчките на големците. Затова отиваме в Тауър. Както казва светото писание, "дето бъде трупът, там ще се съберат орлите."¹²

– Сър Джон! – Ателстан се почеса по главата. – Предупреждението с бисквитата и кораба още ме тревожи.

– Какво искаш да кажеш? – завалено попита Кранстън, олюлявайки се застрашително над масата.

– Очевидно Хорн е познал, че бисквитата е смъртна заплаха, но защо рисунката на кораб ужасява така него и останалите?

– Всички хора се боят, защото са лъжци! – отсече Кранстън. – Никой не казва истината! – той изгледа гневно Ателстан със смръщени вежди.

– Какво има, сър Джон? – настоя Ателстан. – Усещам гнева и болката в теб. Трябва да ми кажеш.

– После – измърмори коронерът. – да вървим.