Драконови сълзи

— Ще ви търся навсякъде, но няма да използвам триковете си, ще търся само с очи — и той посочи горящите сини орбити — с уши — посочи и тях — и с разума си — почука главата си с показалец. — Без трикове. Без специални сили. Така е по-забавно. Едно… две… най-добре е да се затичате, не мислите ли така? Три… четири… пет…

— Не е възможно — изуми се Кони, но все пак се обърна и хукна.

Хари я последва. Затичаха по алеята, завиха покрай „Грийн Хаус“, почти се сблъскаха с мършавия скитник, който нарече себе си Сами, замръзнал в опасно нестабилна поза с вдигнат крак. Стъпалата им глухо отекваха по настилката. Минаха покрай Сами и се втурнаха по тъмната алея. Звукът наподобяваше тичане, но беше особен. Ехото също не приличаше на истинското — не беше толкова звънко и по-бързо заглъхваше.

Докато тичаше, измъчван от най-различни болки при всяка стъпка, Хари се мъчеше да измисли начин да оцелеят през този час. Но както Алиса, двамата бяха прекрачили през огледалото в царството на Червената Кралица. Плановете и логиката не помагаха в света на Лудия шапкар и Мартенския котарак, където владееше хаос и презрение към разума.

Пета част

1

— Единайсет… дванайсет… ще ви убия, ако ви намеря… тринайсет…

Брайън много се забавляваше.

Беше се проснал гол върху черните копринени чаршафи, зает със създаване и великолепно Ставане. Оброчните очи го гледаха с обожание от стъклените реликварии.

Все пак част от него беше в „голема“ и това също беше вълнуващо. Този път направи съществото по-голямо — яростна и неудържима машина за убиване, за да измъчва по-добре оня фукльо и неговата кучка. Огромните рамене бяха негови, могъщите ръце също можеше да използва както поиска. Да сгъва ръцете, да усеща как нечовешките мускули се свиват и разпускат и пак се свиват беше толкова възбуждащо, че нямаше търпение да почне гоненицата.

— Шестнайсет… седемнайсет… осемнайсет…

Беше създал гиганта от пръст, глина и пясък, беше придал на тялото му вид на плът и му бе вдъхнал душа — също както първия бог бе сътворил Адам от безжизнена пръст. Въпреки че съдбата му бе отредила да е много по-безмилостно божество от всички досегашни, той можеше и да създава, и да руши. Никой не можеше да възрази, че е по-малко божествен от предишните богове, никой. Никой.

Застанал в средата на Тихоокеанската магистрала, извисил се там, той оглеждаше застиналия притихнал свят и се радваше на стореното от него. Това беше неговата Най-Велика и Най-Тайна Сила — да спира всичко като часовникар, който спира часовника, само като отвори капака и пипне където трябва в механизма.

— Двайсет и четири… двайсет и пет…

Придоби тази сила по време на един от приливите на психичен растеж, когато беше още на шестнайсет години, въпреки че се научи да я използва добре чак на осемнайсет. Това беше естествено. И Христос е трябвало да се учи как да превръща водата във вино и как да умножава няколко хляба и риби, за да нахрани тълпите.

Волята. Силата, на волята. С нея може да се промени действителността. Преди да започне да тече времето и да се роди вселената е имало воля, което е създала всичко — съзнание, наречено от хората Бог, макар и Богът несъмнено да е бил съвършено различен от представите на хората за Него. Може би е бил само едно играещо дете, сътворило галактиките като пясъчни дворци. Ако вселената беше създадена със силата на волята машина във вечно движение, тя можеше да бъде преустроена или унищожена също със сила на волята. За обработката и подобряването на творението на първия бог трябваше само могъщество и знание. Брайън бе надарен и с двете. Силата на атома бледнее пред ослепителното могъщество на разума. Той можеше да използва волята си, да напрегне мисълта и желанието си, за да извършва коренни промени в самата основа на битието.

— Трийсет и едно… трийсет и две… трийсет и три…

Брайън все още беше в процес на Ставане, не се беше превърнал в истински бог и затова можеше да задържи промените само за кратко, обикновено не повече от един час реално време. От време на време се ядосваше на ограничените си способности, но беше убеден, че някой ден идеше да може да задържа промените докогато пожелае. Междувременно продължаваше да Става и се задоволяваше със забавни изменения, които временно отричаха всички закони на физиката и поне за кратко нагласяха действителността по негов вкус.