Драконови сълзи

— Дори и на тебе. Е, ако този тип почне да ти се явява с вихър час по час и да те пита може ли да се срещнете в интимна обстановка или да те целуне в устата, тогава може би ще имаш проблеми.

По покрива на къщата трополеше пороят.

— Много съм натегнат — каза Хари, — признавам си.

— Точно така. Натегнат си. По тебе няма хлабава гайка, човече.

Двамата с Рики се загледаха безмълвно в дъжда за няколко минути.

Накрая Рики сложи предпазни очила и се зае със сребърната тока. Включи ръчния буфер с размер на електрическа четка за зъби, който не пречеше на разговора и почна да почиства пастата и почти невидимите сребърни стружки от гравирания детайл.

След малко Хари въздъхна:

— Благодаря, Рики.

— Моля ти се.

Хари занесе чашата и чинийката в мивката, изплакна ги и ги остави в машината за миене на съдове.

Хари Коник младши пееше по радиото за любов.

Над мивката имаше още един прозорец. Силният дъжд шибаше розите. По измокрената поляна се пръскаха ярки листенца като конфети.

Хари се върна пак до масата, Рики угаси буфера и се надигна.

— Недей, Рики, сам ще се оправя — каза Хари.

Рики кимна. Изглеждаше изтощен.

— До скоро.

— Още малко и ще почне сезонът — каза Рики.

— Хайде да отидем на мач на „Ейнджълс“ през първата седмица.

— С удоволствие — съгласи се Рики.

Двамата обичаха бейзбола. В структурата и развитието на играта имаше успокоителна, логичност — противоотрова срещу ежедневието.

На предната площадка Хари сложи обувките си и завърза връзките. От облегалката на най-близкия стол го наблюдаваше гущера, който бе изплашил при идването си или друг точно като него. По всяка змийска извивка на тялото проблясваха лъскави зелени и пурпурни люспи, сякаш върху бялото дърво някой бе пръснал шепа полускъпоценни камъни.

Хари се усмихна на малкото драконче.

Беше възвърнал равновесието си и се чувстваше спокоен.

Излезе под дъжда като мина от последното стъпало на тротоара. Погледна към колата и забеляза, че някой е седнал на седалката до шофьора. Тъмна, приведена фигура. Буйна коса и рошава брада. Натрапникът гледаше в друга посока, но после се обърна към Хари. Макар и през измокреното от дъжда стъкло и на разстояние около трийсет стъпки, скитникът можеше да бъде разпознат безпогрешно.

Хари понечи да се върне към къщата и да повика Рики Естефан, но промени решението си като се сети колко внезапно изчезна скитникът предишния път.

Пак погледна колата с надеждата, че привидението се е изпарило. Но натрапникът продължаваше да седи вътре.

В широкия черен шлифер той изглеждаше прекалено едър за колата, сякаш се намираше в увеселителна количка в лунапарк.

Хари бързо закрачи по тротоара, като прескачаше сивите локви. Когато наближи колата, успя да различи вече добре познатите белези на маниакалното лице и червените очи.

— Какво правиш тук? — попита Хари като доближи колата.

Отговорът на скитника се чуваше ясно дори през затворения прозорец:

— Тик-так, тик-так, тик-так…

— Махай се! — заповяда Хари.

— Тик-так, тик-так…

Хари се поколеба заради нещо неопределено и все пак вбесяващо в усмивката на скитника:

— … тик-так…

Хари измъкна револвера си и обърна дулото към небето. Сложи лявата си ръка върху дръжката на вратата.

— … тик-так…

Течните червени очи плашеха Хари. Приличаха на кървави мехури, които можеха да се пръснат и да потекат по мръсното лице. Нечовешкият им вид влудяваше.

Хари рязко отвори вратата, преди да се е изпарила смелостта му.

Отвътре го блъсна силен студен вятър и той отстъпи две крачки назад. Духаше от колата, сякаш вътре бе затворена полярна буря. Затвори насълзените от вятъра очи.

Вихърът премина след няколко секунди. Зад отворената врата на колата седалката до шофьора беше празна.

Хари виждаше достатъчно от мястото си, за да разбере, че скитникът вече не е вътре, но въпреки това обиколи колата и погледна през всички прозорци.

Спря отзад, извади от джоба ключовете, отвори багажника и веднага насочи към него револвера. Нищо: резервна гума, крик, гаечен ключ, чантичка с инструменти.

Хари огледа тихия квартал и бавно усети дъжда, който за малко бе забравил. От небето направо се изливаше отвесна река. Беше прогизнал до кости.

Блъсна капака на багажника, после предната врата. Заобиколи откъм мястото на шофьора и седна зад волана. Дрехите му жвакнаха при сядането.

При първата среща на улицата в Лагуна Бийч скитникът издаваше нечистоплътна миризма, дъхът му вонеше отвратително. Но в колата нямаше и следа от миризмата му.

Хари заключи вратите. Пъхна револвера в кобура на рамото под мокрото спортно сако.

Трепереше.

Потегли от улицата пред къщата на Енрике Естефан и включи силно отоплението. От мократа му коса се стичаха вадички по врата. Обувките набъбнаха и го стегнаха.