Драконови сълзи

Рядко му се случваше да преживява толкова различни и силни чувства едновременно: самотност, страх, болезнени съмнения в себе си, радост от оцеляването, силно желание, което изпълваше сърцето и учестяваше дишането малко повече от обикновено.

— Къде да се подпиша? — попита Кони, когато той й каза, че е написал рапорта.

Хари разстла разпечатаните формуляри върху бюрото, включително собствения доклад на Кони. Беше й го написал както винаги, което противоречеше на служебните инструкции. Това беше едно от малкото правила, които Хари нарушаваше. Двамата обаче разпределяха работата според уменията и предпочитанията си и Хари просто го биваше повече в писането. Нейните изложения бяха по-скоро гневни, отколкото тържествено неутрални, сякаш всяко престъпление представляваше лично посегателство срещу нея. Понякога Кони използваше думи като „тъпак“ и „лайнар“ вместо „заподозрения“ и „арестувания“, което със сигурност щеше да даде възможност на адвоката му да се развихри в съдебната зала.

Кони подписа всички книжа на бюрото, включително чисто написания от нейно име рапорт, без да ги чете. Това допадаше на Хари. Значи тя му имаше доверие.

Докато Кони драскаше подписа си, Хари реши да отидат на някое специално място, въпреки че дрехите му бяха омачкани и влажни. Може би в уютен бар с богато тапицирани сепарета, дискретно осветление, свещи по масите и потпури на пиано, но не с някой от зализаните пианисти, които свиреха кръчмарски аранжименти на популярни мелодии и на всеки половин час пееха „Чувства“ — химнът на опиянените и оглупели от сантименталност във всички петдесет щата.

Кони не преставаше да беснее, че са я сравнили с Батман и изобщо, че е попаднала в ръцете на журналистите и затова Хари доста трудно намери пауза да вмъкне поканата си да пийнат по нещо и да вечерят. Но така имаше достатъчно време да я наблюдава. Кони в никакъв случай не ставаше по-малко привлекателна от дългото вглеждане в нея. Напротив, Хари разгледа чертите й една по една и установи, че е много по-хубава, отколкото му се струваше. Лошото беше, че умората пролича още по-ясно — зачервени очи, бледо лице, тъмни сенки, прегърбени от тежкия ден рамене. Хари се усъмни, че ще поиска да пийнат по нещо и да поговорят за случката по обяд. Колкото повече забелязваше изтощението й, толкова по-уморен се чувстваше самият той.

Гневът й от склонността на репортерите да превръщат трагедията в забавление му напомни, че Кони започна деня ядосана от нещо, което не пожела да сподели.

Ентусиазмът на Хари се поохлади. Той се зачуди дали всъщност трябва да има романтични чувства към колега. В службата разделяха екипите, в които отношенията се сближаваха прекалено извън работно време, все едно дали бяха хомосексуални или между мъж и жена. Утвърдените правила обикновено се основаваха на дългогодишен горчив опит.

Кони подписа документите и го погледна от горе до долу.

— Като че ли за пръв път си се отказал от твърдото решение да пазаруваш в „Брукс Брадърс“ и си минал на вехтошари.

После го прегърна. Прегръдката би могла да разпали отново страстта му, ако не беше чисто приятелски жест.

— Как ти е коремът?

„Само тъпа болка, нищо повече, благодаря. Нищо, което да ми попречи, да те любя страстно, разгорещено, до изпотяване.“

— Добре — отговори гласно Хари.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Божичко, колко съм изморена.

— Аз също.

— Струва ми се, че ще спя сто часа.

— Поне десет.

Кони се усмихна и за негова изненада нежно го щипна по бузата:

— До утре сутрин, Хари.

Той я изпрати с поглед. Кони още беше облечена в износените спортни обувки, сините джинси, блузата на кафяви и червени карета и кафявото кадифено сако, но след десет часа носене, дрехите изглеждаха още по-зле. И все пак не би изглеждала по-съблазнителна дори в прилепнала рокля с пайети и дълбоко изрязано деколте.

Стаята опустя без нея. Под флуоресцентните лампи мебелите и листата на растенията хвърляха студени, остро очертани сенки.

Зад замъгления прозорец здрачът отстъпваше на вечерния мрак, но границата между тях беше едва забележима заради навъсеното, дъждовно време. Дъждът продължаваше и в тъмнината.

Хари бе преминал пълния кръг от физическо и умствено изтощение през страстни желания и отново до изтощението. Сякаш се бе върнал в пубертета.

Изключи компютъра, угаси лампите, затвори вратата и занесе екземпляри от рапортите в дежурната стая.

По пътя под потискащия дъжд се молеше на Бога да успее да заспи без сънища. Тогава щеше да се събуди на сутринта освежен и може би да намери очевидния отговор на загадката на скитника с алените очи.

На половината път до дома посегна да пусне радиото, за да послуша музика. Но точно преди да натисне бутона, ръката му замря. Уплаши се, че вместо шлагер от някоя класация ще чуе припяването на скитника: тик-так, тик-так, тик-так…

6