Драконови сълзи

Страхът го притесняваше. Някога беше толкова силен, способен и самоуверен. Когато Хари си тръгна, Рики се преструваше, че е вглъбен в работата си над токата до кухненската маса. Но щом чу изщракването на входната врата, той се прокрадна по коридора да спусне резето още докато приятелят му се намираше на площадката. Лицето му гореше от срам, но мисълта да остави вратата незаключена дори за няколко минути го ужасяваше.

Сега се обърна с гръб към вратата и пак чу загадъчния шум. Туп.

Този път му се стори, че идва от дневната. Запъти се да провери.

В дневната бяха запалени две настолни лампи. Кехлибарената им светлина създаваше уют. По сводестия таван се мяркаха сенките на абажурите и поддържащите ги жици.

Рики обичаше цялата къща да е осветена, докато не отиде да си легне. Вече му беше неприятно да влезе в тъмна стая и чак тогава да запали осветлението.

Всичко беше наред. Надникна дори зад канапето, за да се увери… е, да се увери, че нищо не липсва.

Туп.

В спалнята?

От дневната се минаваше в малък вестибюл със семпло, но красиво украсен таван. Оттам три врати водеха към банята за гости, тясната спалня за гости и неговата скромна спалня. И в трите помещения светеше по една лампа. Рики провери навсякъде, дори в шкафовете, но не намери нищо, което би могло да причини шума.

Дръпна подред пердетата, за да види дали прозорците са добре затворени и дали стъклата са на място. Всичко беше наред.

Туп.

Този път като че ли звукът идваше от гаража.

От нощното шкафче до леглото Рики грабна револвер. „Смит и Уесън“, трийсет и осем милиметров, „Чийфс Спешъл“. Знаеше, че е зареден. Завъртя барабана и провери за всеки случай. И петте гнезда бяха пълни с куршуми.

Туп.

Усети остра болка в долната лява част на корема, болезнено дърпане и извиване, което му беше добре познато. Въпреки че къщата беше малка, потрябва му цяла минута да стигне до вътрешната врата към гаража в края на коридора, точно до кухнята. Облегна се на вратата, долепи ухо до ключалката и се заслуша.

Туп.

Звукът определено идваше от гаража.

Внимателно подхвана резето с палеца и показалеца… после се поколеба. Не му се влизаше в гаража.

По челото му избиха капки пот.

„Хайде, хайде“ — помъчи се да си даде кураж, но сам не си повярва.

Мразеше се. Помнеше ужасната болка от куршумите, пронизали корема и червата му, не забравяше агонията при последвалите инфекции и мъчителните месеци в болницата под сянката на смъртта, знаеше колко много мъже и жени при същата ситуация са се предавали, а той е издържал и въпреки всичко се мразеше.

Туп.

Като се проклинаше, Рики отключи, отвори вратата и напипа ключа на осветлението. Пристъпи прага на гаража.

Вътре имаше достатъчно място за две коли. Синята му „Мицубиши“ беше паркирана в далечния край. Пред нея имаше работна маса, лавици с инструменти, шкафове с провизии и газова горелка за малките отливки, които използваше за токите.

Тук дъждът трополеше по-силно, защото покривът на гаража нямаше двойна изолация. От бетонния под лъхаше студ.

В по-близката половина на гаража нямаше никой. Нито един от шкафовете не беше достатъчно голям, за да се скрие вътре човек.

С револвера в ръка Рики обиколи колата, погледна вътре в нея и дори се наведе и надникна отдолу. Нямаше никой.

Външната врата на гаража беше заключена отвътре. Също и единственото прозорче, но през него и без това можеше да мине не повече от петгодишно дете.

Зачуди се дали шумът не идва от покрива. Изчака до колата една-две минути, загледан нагоре в гредите. Нищо. Само дъжд, дъжд, дъжд, безспирно барабанене на дъждовни капки.

Рики се почувства глупаво. Върна се обратно и заключи вътрешната врата към гаража. Отиде в кухнята с револвера и го сложи върху телефонния секретар.

Пламъците под тенджерите бяха угаснали. За миг помисли, че газта е свършила, но после забеляза, че регулиращите кранове са в изключено положение.

Беше сигурен, че газта беше пусната, когато излезе от кухнята. Пак завъртя крановете. Сините пламъци изсъскаха под тенджерите. Регулира височината им и се загледа в тях. Пламъците не намаляха от само себе си.

Някой си правеше шеги с него.

Върна се до телефона, взе револвера и реши пак да претърси къщата. Но след като веднъж беше проверил всяко кътче, вече знаеше със сигурност, че е сам.

След кратко колебание пак претърси навсякъде, но резултатът беше същият.

Пак отиде в кухнята. Този път никой не беше спрял газта. Сосът вреше силно, дори беше почнал да залепва по дъното. Рики остави револвера настрани. Взе вилица, набоде парченце от макароните, подуха, за да изстине и го опита. Бяха малко преварени, но не бяха лоши.

Изтърси съдържанието на тенджерата в голяма цедка над мивката, разтърси я, за да се оттече водата, после изсипа макароните в чиния и ги заля със соса.

Някой си правеше шеги с него.

Но кой?

8

Дъждът се процеждаше през олеандровите листа, капеше по пластмасовите чували за боклук, които Сами беше опънал над сандъка и се оттичаше към празния парцел или към алеята. Под парцаливите постелки също беше постлал пластмасови чували, така че бедният му дом беше относително сух.