Драконови сълзи

В извънработно време можеше да използва служебните канали, връзки и компютри, за да проучи миналото си, но предпочете Мики Чан. Не искаше да намесва колегите си в търсенето, да им създава допълнителна работа и да събуди любопитството им, ако се натъкнеше на нещо, което не би желала да сподели с тях.

Както се оказа, след шестмесечно ровене в служебните папки, откритото от Мики никак не беше приятно.

Когато й подаваше доклада си в изискания офис на Фашън Айлънд с френски мебели от деветнайсети век и в стил Бидермайер, Мики й каза:

— Ще бъда в съседния кабинет, трябва да продиктувам няколко писма. Обади ми се, като приключиш.

Азиатската му сдържаност и подтекстът, че може би ще има нужда да е сама, само бегло успяха да й подскажат колко горчива е истината.

Според доклада на Мики съдът я отнел от родителите й заради системен физически тормоз. Наказвали я за неизвестни простъпки, или може би само за това, че е жива — биели я, обръснали й главата, слагали й кърпа през очите, връзвали я, заключвали я в килера по осемнайсет часа, счупили три пръста на ръцете.

Когато съдът лишил родителите й от права върху нея, тя още не можела да говори, защото те не я научили или пък не желаели да я научат. Но после бързо наваксала, сякаш се опиянявала от бунта, олицетворяван от самото проговаряне.

Така и не успяла обаче да застане лице в лице с майка си и баща си и да ги обвини открито. Двамата решили да се спасят от прокурора с бягство и загинали при катастрофа с челен удар близо до границата между Калифорния и Аризона.

Кони прочете първия доклад на Мики с мрачен интерес. Повечето хора биха се почувствали много по-потресени от съдържанието му, но тя имаше достатъчен полицейски опит и се беше сблъсквала с подобни и дори още по-страшни неща безброй пъти. Не остана с впечатлението, че насочената срещу нея омраза се е дължала на нейни лоши черти или недостатъци в сравнение с останалите деца. Просто понякога така се случваше. И то доста често. Поне разбра най-накрая защо дори на крехката тригодишна възраст е била прекалено сериозна и умна за годините си, прекалено самостоятелна, просто ужасно твърда, за да отговори на представите на осиновителите за сладко и миличко момиченце.

Не беше изключено тормозът да е бил още по-жесток, отколкото го описваше сухият език на доклада. Обикновено съдилищата проявяваха доста голяма търпимост към родителската жестокост, преди да предприемат мерки. Освен това Кони беше изгубила всички спомени за преживяното и за сестра си, което очевидно беше проява на отчаяние.

Повечето деца след подобни преживявания израстваха много объркани и дори неадекватни заради потиснатите спомени и чувството за малоценност. Кони имаше късмета да е от силните. Не се съмняваше в човешките си достойнства и в индивидуалните си качества. Нямаше да е лошо, ако беше по-нежна, по-спокойна, не толкова цинична и по-засмяна, но Кони се харесваше и такава, каквато бе сега.

В доклада на Мики се съдържаха не само лоши вести. Кони за пръв път научи, че е имала сестра. Колийн. Констанс Мери и Колийн Мари Гъливър, родени с разлика от три минути. Еднояйчни близначки. Съвършено еднакви. И двете тормозени, и двете отнети от родителите, но изпратени в различни детски домове и тръгнали всяка по своя път.

Когато точно преди месец седеше в офиса пред бюрото на Мики, радостна тръпка обзе Кони при мисълта, че съществува толкова близко до нея същество. Еднояйчни близначки. Изведнъж разбра защо понякога сънува, че е двама души едновременно и се раздвоява в сънищата си. Мики все още търсеше следите на Колийн, но Кони вече се надяваше, че не е сама на този свят.

* * *

Но сега, няколко седмици по-късно, съдбата на Колийн стана известна. Била осиновена, израсла в Санта Барбара и умряла преди пет години на двайсет и осем годишна възраст.

Сутринта, когато научи, че е загубила сестра си за втори път и то завинаги, Кони изпита непозната дотогава мъка.

Не заплака.

Рядко плачеше.

Вместо това се справи с мъката както обикновено се, справяше с всички разочарования, неуспехи и загуби — намери си работа, съзнателно се затрупа с работа и се ядоса. Горкият Хари. Цяла сутрин търпеше изблиците й на гняв, без да има ни най-малка представа на какво се дължи. Учтивият, разумен, миролюбив и търпелив Хари. Нямаше да разбере колко перверзно благодарна беше за възможността да преследва оня тип с кръглото лице, Джеймс Ордегард. Кони намери по-подходяща мишена за гнева си и изля натрупаната енергия, която не можеше да освободи с плач.

Сега отпи от бирата и каза:

— Сутринта спомена за снимки.

Прислужникът отнесе празната чиния от супата.

Мики постави на масата кафяв плик.

— Сигурна ли си, че искаш да ги видиш?

— Защо не?

— Така или иначе никога няма да я видиш. Образът може да засили чувството на загуба.

— Вече я приех.

Кони отвори плика. От него се изсипаха десетина снимки.