Драконови сълзи

Промъкна се странично през свода в малкото антре. Обви го задушлив и заслепяващ пушек откъм спалнята. Последното, което Хари успя да види, бяха прогизналите обувки. Грабна ги със същата ръка, с която държеше револвера. От гъстия дим в антрето не проникваше никаква светлина дори от буйните пламъци зад него. Очите му пареха и се насълзиха. Принуди се да ги затвори здраво. В непрогледния мрак имаше опасност да загуби чувство за ориентация дори в тясното пространство на антрето.

Мъчеше се да не вдишва. Отровният въздух щеше да го накара да падне на колене, да се задави и да му се завие свят. Но откакто излезе от спалнята, не беше вдишал дори глътка чист въздух, затова нямаше да издържи дълго, най-много няколко секунди. В мига, когато грабна обувките, Хари заопипва за бравата, но не можа да я намери в тъмнината. Трескаво я затърси, почти изпадна в паника, но с лявата ръка я напипа. Заключена. Беше пуснато и резето. Дробовете го пареха като подпалени. Гърдите го боляха. Къде ли беше резето? Трябваше да е над бравата. Искаше да диша, намери резето, трябваше да диша, не можеше, отключи резето, усети пълзящ вътрешен мрак, много по-опасен от външния, рязко отвори вратата и се хвърли навън. Още бе обгърнат от дима, излязъл през вратата в хладната нощ. Наложи се да завие надясно, за да намери чист въздух. Усети първото вдишване, студено като лед, в дробовете.

В градината на двора, където се виеха алеи между азалиите, живия плет и лехите със сочни английски иглики, заобиколени от П-образната сграда, Хари енергично запримигва, за да проясни зрението си. Забеляза няколко съседи да излизат от апартаментите си на първия етаж, а на площадката към апартаментите на втория етаж стояха още двама. Вероятно вниманието им бе привлечено от изстрелите, защото в този квартал стрелбата не беше нещо обичайно. Гледаха го изумени от виещия се гъст дим през входната врата, но му се стори, че не чува никой да вика „пожар“ и затова се развика. Останалите подеха неговия вик.

Хари се втурна към една от двете алармени инсталации на площадката на първия етаж. Пусна револвера и обувките и натисна лоста, за да счупи матовото стъкло. Чу се тревожен звън.

От дясната му страна прозорецът на собствената му дневна, който гледаше към двора, се пръсна. По бетонената площадка се посипаха стъкла. Избиха се стълбове пушек и пламъци. Хари очакваше горящия човек да прескочи счупения прозорец и да продължи преследването.

Изведнъж нелепо му хрумна песента от един филм: „На кого ще се обадиш? НА ЛОВЦИТЕ НА ДУХОВЕ!“

Сякаш се намираше във филм на Дан Акройд. Сигурно би се разсмял, ако не беше толкова уплашен, че сърцето му едва не изхвръкна.

В далечината се чуха сирени. Воят им бързо приближаваше.

Хари затича от врата на врата и ги заблъска с юмруци. Още приглушени взривове. Странно стържене на метал. Непрекъснат сигнал за тревога. Последователно чупене на стъкла, сякаш полудялата буря блъскаше със стотици чукове. Хари не се огледа за източника на звуците. Тичаше да обиколи вратите.

Когато воят на сирените заглуши всички останали звуци и вече се доближи само на няколко пресечки, Хари се увери, че всички в сградата са предупредени и са излезли. Хората се бяха пръснали из градината в двора. Някои бяха втренчени в покрива, други се оглеждаха към улицата за пожарната — ужасени, уплашени, онемели или разплакани.

Хари хукна обратно към първата алармена инсталация и грабна оставените там обувки. Грабна револвера, прескочи азалиите, мина през разцъфтелите иглики и шляпна през няколко локви по бетонената пътека.

Чак тогава забеляза, че дъждът е спрял през няколкото минути, които прекара в апартамента си. От фикусите и палмите още се процеждаше вода, храстите също бяха мокри. Разрастващият се пожар хвърляше отблясъци, от които хилядите капчици по листата изглеждаха рубинени.

Хари се обърна и погледна като съседите си сградата. Беше изумен колко бързо се разпространява пожарът. Вече беше обхванал апартамента над неговия. През счупените прозорци се извиваха кървави пламъци, които облизваха стърчащите остатъци от стъкло по рамките. Кълбеше се дим, ужасяваща светлина пулсираше и се разпръскваше сред мрака на нощта.

Хари обърна поглед към улицата и с облекчение видя, че пожарните вече са пристигнали в обширния комплекс Лос Кабос. На по-малко от една пресечка разстояние сирените млъкнаха, но светлините продължаваха.

На улицата се струпаха хора от съседни сгради, но бързо направиха път на пристигащите линейки.

Силна горещина привлече вниманието на Хари пак към неговата сграда. Пожарът разруши покрива.

Като в страшна приказка от върха се издигаше огънят. Силуетът му се открояваше като фигура на дракон на фона на тъмното небе. Опашката му сияеше в жълто, оранжево и пурпурно, разперените огромни криле имаха червеникав оттенък, люспите блестяха, а алените очи искряха и отправяха предизвикателство към всички рицари и бъдещи преследвачи.

11

На път към къщи Кони спря да купи пица с чушки и гъби. Изяде я на кухненската маса. Залъците преглъщаше с бира „Коорс“ от кутия.