Драконови сълзи

Изумените и разплакани жители бързо се отдръпнаха пред пожарникарите в защитни облекла в черно и жълто и високи гумени ботуши. Те бързо разгънаха маркучите и ги задърпаха през алеите и цветните лехи. Дотичаха още пожарникари с брадви в ръце. Някои носеха кислородни апарати, за да влязат в изпълнената с дим сграда. Бързото им пристигане означаваше, че повечето апартаменти ще бъдат спасени.

Хари Лайън погледна към неговото крило в южната част на сградата. Прониза го остра болка от загубата. Всичко пропадна. Подредените по азбучен ред книги, компактдисковете на спретнати купчинки в чекмеджета според вида музика и после според името на автора или изпълнителя, чистата бяла кухня, внимателно гледаните растения, двайсет и деветте тома на дневника, който си водеше ежедневно от деветгодишна възраст (отделен том за всяка година)… Всичко пропадна. Прилоша му от мисълта как хищният огън си пробива път през стаите и над малкото оцелели предмети се трупат сажди и как светещата чистота се превръща в разпиляна мръсотия.

Спомни си за „Хондата“ в гаража зад сградата и се запъти натам, но спря, защото му се стори глупаво да рискува живота си, за да спасява колата. Освен това беше председател на сдружението на жилищните собственици. В такъв момент трябваше да остане със съседите, да ги успокои, да ги утеши, да ги посъветва за застраховките и други неща.

Пъхна револвера, за да не уплаши пожарникарите и изведнъж се сети за думите на скитника, когато го притискаше до стената и не му даваше да диша: „Първо всичко и всички, които обичаш… а после тебе!“

Замисли се върху казаното и възможните последствия. По гърба му пропълзя ледена тръпка, по-страшна от всяка дотогавашна уплаха, толкова черна, колкото беше ярък пожарът.

Все пак тръгна към гаражите. Внезапно изпита отчаяна нужда от колата.

Хари заобикаляше пожарникарите и когато зави покрай сградата, въздухът беше изпълнен с хиляди горящи частици като пърхащи светулки в завихрените от горещината въздушни течения. Някъде горе на покрива нещо изпращя зловещо. Последва оглушителен трясък. По тротоара и храстите се посипа порой от горящи отломки.

Хари закри с ръце главата си. Страхуваше се, че косата му ще се подпали. Надяваше се дрехите му да са още влажни. Измъкна се от падащия огън невредим и блъсна желязната врата, която беше още студена от дъжда.

Мократа алея зад сградата беше осеяна със стъкла от изпочупените задни прозорци и с дъждовни локви, където се отразяваха медночервените отблясъци от неукротимата стихия под покрива на сградата. Хари се затича сред змиевидните отражения.

Задната алея беше все още празна, когато стигна до вратата на гаража и я отвори рязко. Само след миг обаче се появи пожарникар и му извика да се дръпне.

— Полиция! — отговори Хари.

Надяваше се по такъв начин да спечели няколкото секунди, от които се нуждаеше, въпреки че не спря да покаже полицейската си значка.

Дългият покрив на гаражите вече се бе подпалил на места от падащите отломки. Тънък дим се процеждаше в неговия двоен гараж през напоената с катран хартия между гредите.

Ключовете. Хари изведнъж се уплаши, че ги е оставил на масичката в антрето или в кухнята. Закашля се от лютивата струйка дим, отчаяно потупа джобовете си и с облекчение дочу дрънкането на ключовете в джоба на спортното сако.

„Първо всичко и всички, които обичаш…“

Излезе на заден ход от гаража, смени скоростите, зави покрай пожарникаря и избяга по алеята две секунди преди приближаващата се пожарна кола да я блокира. Броните им едва не се удариха, когато Хари излетя с „Хондата“ на улицата.

Мина три-четири пресечки с нехарактерна за него безразсъдност — промушваше се между другите коли, минаваше на червено. Изведнъж радиото се включи от само себе си. Сепна го дълбокия, стържещ глас на скитника от колоните:

— Сега трябва почивка, герой такъв. Трябва почивка.

— Какво по дяволите?

Отвърна му само съскането на статично електричество в радиото.

Хари отпусна съединителя. Посегна да изключи радиото, но се поколеба.

— Много съм уморен… малко ще дремна…

Съскане.

— Така че разполагаш с един час…

Съскане.

— …но ще се върна…

Съскане.

Хари не можеше да се съсредоточи в оживеното движение по улицата, непрекъснато гледаше към осветеното радио. То грееше в мека зелена светлина, но му напомни за ярките червени очи на скитника — първо кървави, после огнени.

— …голям герой… просто ходеща мръвка…

Съскане.

— …стреляй по когото си искаш… много си важен… но да стреляш по мене… никога… не по мене… не по мене…

Съскане. Съскане. Съскане.

Колата премина през пълна с вода дупка в платното. Фосфоресциращи бели струи плиснаха около колата като ангелски крила.

Хари докосна радиото. Не изключваше възможността да го удари ток или нещо по-лошо, но не се случи нещо. Изключи радиото и съскането спря.