Драконови сълзи

Скитникът ги изгледа как се приближават към входа на ресторанта. Погледът му беше трескав, напрегнат. Кървясалите му очи приличаха на очите на толкова много други бездомници — изгарящи от параноичен страх. Може би вярваше, че е преследван от зли извънземни и излъчват микровълни, за да замъгляват мисълта му. Или от чудовищната банда от десет хиляди и осемдесет и двама съзаклятници, които всъщност застреляли Джон Кенеди и оттогава тайно управляват света. Или от сатанински японски бизнесмени, които ще изкупят всичко отвсякъде, ще превърнат останалите в роби и ще сервират вътрешните органи на американчетата сурови като гарнитура към ястието суши в токийските ресторанти. Като че напоследък половината от нормалното население — или най-малкото тези, които минават за нормални в наши дни — вярват в някоя откровено налудничава параноична теория за заговор или нещо подобно. Подобни фантазии бяха типични за повечето оглупели от алкохол или наркотици скитници като този.

Кони се обърна към него:

— Чуваш ли ме или блуждаеш някъде?

Скитникът й хвърли яростен поглед.

— Ние сме ченгета. Загря ли? Ченгета. Само да пипнеш колата, докато ни няма, не ти мърдат три месеца принудително лечение — никакво пиене, никакви наркотици, нищо.

Принудителното лечение явно беше единствената ефикасна заплаха за подобни отрепки. Те вече бяха стигнали до дъното, бяха свикнали по-силните да ги подритват и обиждат. Нямаше какво да губят, освен възможността да потърсят забрава в евтиното вино или каквото и да е друго, което беше по джоба им.

— Ченгета ли? — попита скитникът.

— Браво — похвали го Кони. — Разбрал си. Ченгета. Три месеца без нито една доза, ще ти се сторят като три века.

Миналата седмица в Санта Ана пиян скитник беше използвал оставената служебна кола, за да изрази социалния си протест като остави изпражненията си на предната седалка. Или пък погрешно ги беше взел за извънземни, за които дар във формата на човешки изпражнения е признак на доброжелателно отношение и покана за междугалактично сътрудничество. Каквато и да бе причината, Кони искаше направо да го убие и Хари трябваше да използва цялата си дипломатичност и красноречие, за да я убеди, че принудителното лечение е по-жестоко.

— Заключи ли вратите? — попита тя Хари.

— Да.

Двамата влязоха в ресторанта, а скитникът повтори зад тях замислено:

— Ченгета?

4

Брайън изяде бисквитите и пържените картофи, после за кратко използва Най-Великата си и Най-Тайна сила, за да си осигури пълна уединеност, застана на ръба на терасата и се изпика през парапета в притихналото море. Често изпитваше желание да прави такива неща на публични места, дори понякога направо на оживените улици, защото знаеше, че неговата Най-Велика и Най-Тайна Сила няма да позволи да го открият. Облекчи мехура си, освободи защитата и се върна в къщата.

Само храната не стигаше да възстанови изгубената енергия. В края на краищата все още Ставаше бог, а според Библията първият бог е имал нужда от почивка на седмия ден. Преди да направи още чудеса, Брайън трябваше да поспи поне един час.

В осветената само от една нощна лампа спалня той постоя пред лакираните черни полици, където очи от най-различни видове и цветове плуваха в консерванти. Усети немигащите им вечни погледи. Тяхното обожание.

Развърза колана на червения халат и го изхлузи на пода.

Очите го обичаха. Обичаха го. Чувстваше любовта им и я приемаше.

Отвори един буркан. Очите в него принадлежаха на жена, която трябваше да бъде прочистена от стадото, защото можеше да изчезне от света, без някой да го е грижа за нея. Очите бяха сини, някога са били красиви, но сега цветът бе избелял и лещите бяха помътнели.

Брайън бръкна в течността, извади едното око и го задържа в лявата си ръка. Приличаше на зряла фурма — меко, но не размекнато и влажно.

Притисна го с длан към гърдите си и леко почна да го търкаля между зърната напред-назад. Не натискаше прекалено, не искаше да го повреди и все пак копнееше мъртвата жена да го види в цялото великолепие на неговото Ставане, да докосне всяка гладка повърхност, извивка и пора. Топчицата беше приятно хладна по топлата му кожа и оставяше влажна следа. Брайън сладостно потръпна. Плъзна окото надолу по плоския си корем, започна да описва кръгове и за миг го задържа в пъпа.

Извади и другото синьо око от буркана. Задържа го в дясната ръка и задвижи двете очи по тялото си — по гърдите, встрани, по бедрата, пак нагоре към корема и гърдите, от двете страни на врата, по лицето. Нежно въртеше влажните и гъбести топчици по бузите в неспирни кръгове. Толкова е приятно да си обект на обожание. Толкова прекрасно за мъртвата жена да получи благоволението да се докосне до Ставащия бог, който я бе осъдил.

По тялото му личаха влажни следи от консервиращата течност, но след като тя се изпари, можеше лесно да повярва, че те всъщност са сълзите, които мъртвата жена е проляла върху кожата му в израз на ликуване от свещения допир.

Другите очи по лавиците гледаха от отделните си стъклено-течни вселени и сякаш завиждаха на сините очи, които бяха получили възможност за съприкосновение.