Джойленд

— От Холивудските момичета — отвърна госпожа Шопло. — Пет-шест работят в парка през натоварените дни. В Джойленд никога не е имало и намек за порнография, но старият Истърбрук ненапразно е прекарал толкова години по пътуващи панаири. Наясно е, че на хората им харесва малко сексапил да придружава атракционите и царевичния хотдог. Към всеки екип Усмихнати услужливци е прикрепено по едно Холивудско момиче. Ще има такова и към вашия, а от теб и останалите момчета ще се очаква да я наглеждате по братски и да не допускате някой да я притеснява. Те търчат наоколо в късите си зелени роклички, зелени обувки на висок ток и сладки зелени шапчици, които винаги ми създават аналогия с Робин Худ и неговата весела дружина. Носят фотоапарати като онези, които сме виждали по старите филми, и снимат лапнишараните. — Помълча и добави: — Макар че те съветвам никога да не наричаш посетителите така.

— Господин Дийн вече ме предупреди.

— Логично. Та така, на Холивудските момичета им е поръчано да се съсредоточат върху семейни групи и двойки, които изглеждат над двайсет и една. По-младите не проявяват интерес към снимки за спомен, предпочитат да си харчат парите за храна и на игралните автомати. Момичетата първо правят снимката, после отиват при хората. — Тя заговори с придихания, като имитираше Мерилин Монро: — „Здравейте, добре дошли в Джойленд, аз съм Карън! Ако искате копие от снимката, която току-що направих, дайте ми името си и на излизане от парка минете през фотопавилиона «Холивуд» край «Следата на хрътката.»“ Нещо от този род. Та една от тях направила снимка на Линда Грей и приятеля й при стрелбището „Ани Оукли“, но когато отишла при тях, мъжът я отпратил. Отпратил я твърде грубо. После казала на полицаите, че онзи изглеждал така, сякаш бил готов да й счупи апарата, стига да не го арестуват. Признала, че от очите му я побили тръпки. Сурови и сиви, така ги описала. — Госпожа Шопло се усмихна и вдигна рамене. — Обаче се оказа, че е бил с тъмни очила. Знаеш как на някои момичета им харесва да драматизират.

Знаех наистина. Рене, приятелката на Уенди, можеше да превърне най-обикновено посещение при зъболекаря в сценарий за филм на ужасите.

— Тази беше най-хубавата снимка, но не единствената. Ченгетата прегледаха всичко, заснето от Холивудските момичета през този ден, и откриха онази Грей и приятеля й на поне още четири. В най-добрата от тях двамата са на опашката пред въртележката „Летящи чинии“ и той си е сложил ръката на задника й. Доста свойски жест за мъж, когото никой от роднините и приятелите й не бил виждал преди това.

— Жалко, че няма охранителни телевизионни камери — вметнах. — Приятелката ми това лято работи във „Файлинс“ в Бостън и казва, че имало доста камери, а щели да монтират и други срещу крадците.

— Ще дойде ден да ги има навсякъде — отбеляза тя. — Също като в онзи научнофантастичен роман за полицията срещу престъпни мисли. Няма да ми е особено приятно, право да ти кажа. Но в атракциони като „Къщата на ужасите“ никога няма да има такива камери. Нито дори инфрачервени.

— Няма ли?

— Не. В Джойленд няма „Тунел на любовта“, но „Къщата на ужасите“ определено може да бъде наречена „Тунел на натискането“. Веднъж мъжът ми каза, че ден, след който нощният екип по почистването не е открил поне три чифта гащички край релсата, се смята за много слаб за бизнеса. Но така или иначе имаше една много ясна снимка на мъжа на стрелбището. Почти портретна. Публикуваха я във вестниците и я показваха по телевизията цяла седмица. Той я е притиснал плътно към себе си и й показва как да държи пушката, както мъжете винаги правят. Сигурно са я видели всички в Северна и Южна Каролина. Горката жена се усмихва, но той изглежда адски сериозен.

— И през всичкото време е държал в джоба си ръкавици и нож — промълвих. От тази мисъл ми се зави свят.

— Бръснач.

— А?

— Използвал е бръснач или нещо от този род, така каза патологът. Та тъй, имаха достатъчно снимки, включително една много добра… и познай какво. Лицето му не може да се различи на нито една от тях.

— Заради слънчевите очила ли?

— И заради тях. А също и заради брадичката му тип катинарче и бейзболната шапка, чиято козирка засенчва лицето му. Можеше да си и ти, само дето си тъмнокос, а не рус, и нямаш татуирана птича глава на опакото на дланта си. А онзи имаше. Орел или може би ястреб. Вижда се много ясно на снимката от стрелбището. Пет дни подред пускаха във вестника увеличен образ на татуировката с надежда някой да я разпознае. Никой не се обади.

— А някаква следа от мотела, в който са били предишната нощ?