Джойленд

Супата беше от консерва, обаче печеното сирене беше „Мюнстър“, любимото ми, и ми се стори божествено вкусно. Тя ми наля чаша мляко и настоя да го изпия. Бях, както се изрази, подрастващ. Седна срещу мен, и тя с купичка супа пред себе си, но без сандвич („Трябва да внимавам за моминската си фигура“) и ми разказа историята. Част от нея бе научила от вестниците и телевизията. По-пикантните моменти идваха от контактите й в Джойленд, които бяха в изобилие.

— Случи се преди четири години, тоест горе-долу по времето, когато майка ти е починала. Знаеш ли какво ми хрумва най-напред, като се замисля за това? Ризата на онзи. И ръкавиците. Като си ги представя, тръпки ме побиват. Защото означават, че го е планирал.

— Струва ми се, че започвате от средата — напомних й.

Госпожа Шопло се засмя.

— Да, май да. Името на призрачната жена е Линда Грей от Флорънс в Южна Каролина. С приятеля й, ако й е бил приятел, прекарали нейната последна нощ на този свят в „Луна Ин“, на километър южно от тук. Влезли в Джойленд към единайсет на следващия ден. Купил два дневни пропуска и платил в брой. Обиколили атракционите и си устроили късен обяд в „Скалния рак“, ресторантчето за морски храни до концертната зала. Било след един часа. Колкото до времето на смъртта, знаеш как го установяват — стомашно съдържание и прочие…

— Да.

Вече бях омел сандвича и насочих вниманието си към супата. Разказът ни най-малко не отнемаше от апетита ми. Все пак бях на двайсет и една и макар да не бих го признал, дълбоко в себе си бях сигурен, че никога няма да умра. Дори смъртта на майка ми не беше разколебала непоклатимото ми убеждение.

— Нахранил я, после я завел на виенското колело „Каролайна“ — знаеш, то вози бавно, не пречи на храносмилането, а после я вкарал в „Къщата на ужасите“ с влакчето, дето се движи по една релса. Влезли заедно, но само той излязъл. Докато били на влакчето, което обикаля павилиона за около девет минути, й прерязал гърлото и я изхвърлил край монорелсата. Изхвърлил я като боклук. Сигурно е знаел, че ще има много кръв, защото бил с две ризи и си сложил жълти работни ръкавици. Открили горната риза — онази, по която попаднала повечето от кръвта, — на около сто метра от трупа. Ръкавиците били още по-нататък.

Представих си го съвсем ясно: първо тялото, още топло и пулсиращо, после ризата, накрая ръкавиците. Убиецът преспокойно стига до края на обиколката. Госпожа Шопло беше права, наистина беше ужасяващо.

— Когато обиколката приключила, мръсникът преспокойно си тръгнал. Избърсал вагончето с ризата, само че не успял да отстрани цялата кръв. Един от Усмихнатите услужливци забелязал малко по седалката, преди да започне следващата обиколка, и я почистил. Ни най-малко не се усъмнил. Кръв в увеселителен парк е нещо обичайно; често на някое превъзбудено хлапе му потича кръв от носа. Сам ще се увериш. Непременно носи ръкавици, като почистваш, че има какви ли не болести. Раздават ги в пунктовете за първа помощ, дето ги има из целия парк.

— Никой ли не е забелязал, че онзи е слязъл от влакчето без приятелката си?

— Не. Било средата на юли, в разгара на сезона, и в парка било претъпкано с посетители. Открили трупа чак в един през нощта, дълго след като паркът бил затворен и когато включили осветлението в „Къщата на ужасите“ заради хората от нощната смяна. И на теб няма да ти се размине тази ми ти нощна смяна: всички Усмихнати услужливци се изреждат да дежурят по почистването една седмица в месеца. Гледай да си наваксаш със сън предварително, защото да работиш на смени е много изтощително.

— Нима хората са минавали с влакчето покрай нея до затварянето на парка и не са я забелязали?

— И да са я видели, сигурно са решили, че е кукла… за придаване на още по-голяма автентичност. Но най-вероятно трупът е останал незабелязан. Все пак влакчето в „Къщата на ужасите“ пътува в пълен мрак. То е единственият подобен атракцион в Джойленд. В другите паркове са повече.

Возене на тъмно. Беше зловещо, но не чак толкова, че да ми попречи да доям супата си.

— А някакво описание на външността му? Може би от онези, които са ги обслужвали.

— Имаше нещо по-добро. Разполагаха със снимки. Мисля, че полицията ги е разпространила по медиите.

— И откъде снимки?