Един от нас

— Пари — казах аз. — Имам временни проблеми с ликвидността и ми трябва заем за двадесет и четири часа. Хилядарка.

Всъщност ми трябваха само петдесет долара, които щяха да ми стигнат, докато влезем в Мрежата, но ако бях поискал толкова малко, това щеше да бъде сериозен сигнал, че финансовото ми положение не е никак розово.

Вент поклати глава.

— Не мога да ти дам пари в брой. Току-що направих някои големи покупки. Но мога да ти дам един показалец.

— По дяволите! — Още едно убийство и още едно закононарушение. — Ще трябва да свърши работа!

Вент отвори хладилника и посегна към долния рафт.

Показалецът бе поставен във вакуумирана алуминиева опаковка.

— Съвсем пресен — каза той. — Едно от нещата, с които се сдобих наскоро.

Той отлепи лентичката в края на опаковката и измъкна показалец на мъж от индоевропейската раса с малко устройство, прикрепено към отрязания край.

— Сигурно ли е? — попитах аз, като съзнавах, че Лаура ни наблюдава.

— Много — каза Вент. — Мои приятели се занимаваха с този джентълмен малко преди да се спомине. Никой няма да го търси с дни, нито пък ще го открият, като се има предвид къде е скрито тялото му.

— Какво е това, по дяволите? — попита Лаура.

Казах й. Показалец на мъртвец с използваема банкова сметка, поддържан жив с помощта на плазмен генератор. С други думи, за около два дни могат да се употребяват пари, собственост на някой друг, който няма да усети липсата им.

— Нещо друго?

— Цигари — така и така съм тук.

Докато Вент ги носеше, аз се опитах да си представя какво още може да ми потрябва, но не се сетих за нищо друго. И тогава ми хрумна нещо, свързано с мислите ми от Енсенада.

— Имаш ли щастливи случайности?

— Само три — каза той, — ама са малки.

— При тези обстоятелства всичко е от полза — казах аз. — Длъжник съм ти.

— Добре! — каза той и отвори едно чекмедже. Извади оттам една ампула и спринцовка. — Нямам представа що за стока е — няма етикет. Тъй че, ако се почувстваш зле, не съм виновен.

Той вкара иглата в стъкленицата и издърпа течността. През това време навих ръкава си и той инжектира серума във вената ми. За малко почувствах някаква хладина, после всичко се нормализира. Не действа на всички, но за щастие на мен ми повлия.

Довърших си бирата и хвърлих бутилката в кошчето за смет.

— И тъй, колко ти дължа?

— Давам ти дозата късмет за четиристотин, пръстът — за обичайните 150% от парите в сметката. Причинителите на рак са трийсет долара.

— Няма ли да ми направиш специално намаление?

Вент се засмя и намигна на Лаура.

— Такъв си е Хап — каза той. — Винаги със страхотно чувство за хумор.

* * *

Пристигнахме у Дек малко преди единадесет. След като излязохме от Вент, отидох направо на един банкомат и пъхнах пръста в прореза.

Лаура реагира с раздразнение:

— Наистина ли ще използваш това нещо?

— Имаш ли друго предложение? — рязко попитах аз.

— Или това, или ще трябва да караме на мускули, докато успея да вляза някак си в Мрежата.

Лаура се обърна настрани.

Мъртвият се е казвал Уолтър Фит и в сметката му имаше близо четири хиляди, което пък означаваше, че пръстът му щеше да ми струва шест хиляди. Доставчиците на Вент сигурно са го проверили преди да му го дадат. Изтеглих сто в брой и си отбелязах номера на сметката и кода на банката.

С парите се качихме на метрото, което ни закара до самия край — при стената на Грифит, Бърхъм Гейт. Поогледах скришом тунела и видях това, което очаквах да видя — две ченгета проверяваха всеки, който искаше да излезе. Нямах никакъв план, но се оказа, че не ми е и нужен. Тъкмо си мислех, че ще трябва да се върнем и да опитаме някой от другите изходи, когато някакъв тип от опашката пред мен изведнъж драсна. Едно от ченгетата хукна след него, а колегата му просто махна с ръка на всички останали да минават. На излизане от Грифит се почувствах голям късметлия и се сетих, че това вероятно е първото от щастливите съвпадения, които трябваше да ме споходят. Полезно и навреме, но и не бог знае колко решаващо за живота ми. Сега вече ми оставаха само още две. Няма начин да знаеш кога или как ще проработят — просто трябва да разчиташ на късмета си. Появата дори на щастливите случайности зависи от превратностите на съдбата.