Един от нас

— Срещнах собственика му по-рано днес — каза тя. — Травис дойде с друга кола.

Обърнах се и видях мъж, който спеше в канавката като праведник или като човек в безсъзнание. Евтин костюм, кофти вратовръзка и странни петна от охлузване по челото.

Засмях се и посегнах към джобовете му за ключовете. Две минути по-късно вече бяхме надалеч.

13.

— Как смяташ да се справим с него?

— Има само един начин — отвърнах аз. — Иначе той няма да обели и дума.

— Ами, ако не е сам?

— Ще действаме според обстановката. Само се опитай да не убиваш никого, скъпа!

Хелена кимна в знак на съгласие и се дръпна крачка назад. Натиснах звънеца на вратата, от който в къщата се разнесе звук с тревожна сложност. Имам ужасното подозрение, че изпълняваше музикална тема от филм, за да напомня при кого сте дошли.

Чуха се стъпки, след което приглушен глас извика:

— Кой е?

— Нося щастие! — казах аз.

Веригата изтропа и вратата се открехна няколко сантиметра. Зад нея Джек Джеймисън стоеше в лилава хавлия. „Господи, помислих си аз, този тип наистина се работи здравата.“

Ритнах вратата, наврях пистолета в лицето му и го натиках обратно в коридора към хола. Хелена влетя веднага след мен и мина бързо край нас, за да провери има ли някой друг в къщата.

Джеймисън се дръпна назад с широко отворени очи и вдигнати ръце.

— Моля ви — каза той, — вземете, каквото искате. Имам пари, имам разни неща. Само не ме наранявайте. Ще дойдат да ме вземат в шест часа.

Коридорът беше дълъг. Накарах го да върви назад, докато стигнахме до една врата.

— Отвори я! — заповядах аз.

Той отвори вратата, зад която се разкри всекидневна на две нива с размерите на щата Небраска. Блъснах го силно, той се препъна и влезе в стаята гърбом. Всъщност аз не обичам да правя така, но понякога се налага да сплашваш хората! Ако ги оставиш да се окопитят, ще си спомнят, че са в правото си, и с теб е свършено.

Накарах Джеймисън да седне на един стол и насочих пистолета точно в средата на лицето му. Хелена влезе в стаята и затвори вратата.

— Чисто е! — каза тя.

— Разкажи ни за Рей Хамънд! — наредих на Джеймисън.

— За кого? — Той се втренчи в мен с очи като палачинки и притегна хавлията около плоския си от упражненията корем. Твърде бързо идваше на себе си! — Не знам за кого говориш!

Свалих предпазителя на пистолета. Клепачите на Джеймисън трепнаха — играл е в достатъчно полицейски филми и знаеше какво правя. Стъпих тежко с единия си крак по средата на гръдния му кош и опрях дулото на пистолета в челото му.

— Ще стане голяма каша! — отбеляза нехайно Хелена.

— Не ми пука — казах аз. — Слушай ме внимателно, Джеймисън! Имам имената на двама свидетели, които са те видели на тайни срещи с жени. Знам също, че си постоянен клиент на свръхсекретната агенция „Слийп Ийзи Ескорт“ и че общуваш изключително с професионалистки. Типът, с когото си бил забелязан в Аспен преди три месеца, е бил хетеросексуален актьор, нает от твоя мениджър. От добре осведомени източници знам, не само че ходиш на север на лов за елени със стари приятели от колежа, но и са те чували, при това неведнъж, да се провикваш весело „Ето, застреляхме го проклетника!“. Ти не си гей, Джеймисън, и ако не кажеш веднага истината, много скоро целият свят ще узнае тези и някои други любопитни подробности.

Джеймисън ме изгледа и по шията му преминаха тръпки. Доста време мълча, след което нещо в изражението му се промени — сякаш току-що е изпълнил трудна главна роля.

— А ако ви кажа?

— Изчезваме и никога повече няма да ни видиш.

— Имаш ли нещо против да си махнеш крака от гърдите ми?

— С удоволствие — казах аз. — И без това ми е малко неудобно.

Вдигнах крака си и го преместих встрани, като все още държах пистолета насочен към него.

— Няма да имаш нужда от това — каза Джеймисън. — А ако трябва да бъда честен, приятелката ти изглежда по-страховита от теб.

— Не дрънкай глупости, а казвай за Хамънд! — озъбих му се аз.

— Не зная какво знаете за кариерата ми — започна той, а аз се опитах да не издам учудването си, — но преди десетина години бях изпаднал в черна дупка, в безтегловност. Имах щастието да изиграя голям брой прекрасни роли в младостта си, да работя с много от великите режисьори, но след това всичко пропадна. Дори не знам какво точно се случи, но само за една-две години нещата се скапаха. От главни роли преминах към поддържащи, оттам слязох в телевизията, а накрая дори автоматичните телефонните секретари не искаха да разговарят с мен. Беше много тежко време и без подкрепата на някои много скъпи за мен приятели, просто не зная как щях да го преживея.

Седнах на канапето до Хелена. Усещах, че разказът няма да свърши много бързо.

— Да. И после.

— Един път вечерях със сина на един мой стар приятел. Той мечтаеше да промени живота си, да стане актьор, и, съвсем откровено, баща му ме помоли да поговоря с него, за да го разубедя. Разбрах, че имам уникалната възможност да му кажа истината за тази професия и се съгласих.

— И някой ви видя?