Един от нас

— Да. Един от другите постоянни посетители на ресторанта ме позна и ни направи снимка, която впоследствие продал на списание „Глобъл Интеръгейтър“. Те отпечатаха едно малко материалче с цел, предполагам, да хвърлят петно върху мен.

— Но стана точно обратното.

— Отрекох обвинението, разбира се, просто не беше истина. Много от най-добрите ми и талантливи приятели са гейове. За мен това няма значение. Сега, като си мисля за тези неща, разбирам, че моето отричане само е раздухало пламъците. За отрицателно време списанията „Нешънъл Куесчън-Аскър“ и Пан-Юнивърсъл „Хей, Уотс Хепънинг?“ се включиха в истерията и по отдавна познатия начин внушаваха, че обратните ми наклонности представляват голям интерес, без да си правят труда да обясняват точно по каква причина. От другата страна се намесиха активисти от организациите за правата на гейовете, като някои искаха да ме изгонят от гей движенията, а други се бореха за правото ми да остана в тях. Около всичко това се вдигна ужасно много шум, поне в таблоидите.

— И никой не се поинтересува каква е истината?

— Точно така. А по това време и аз не се интересувах. Заслужава си да се възползваш от всичко, що е популярност — сигурен съм, че знаете това. Цялата тази работа напомни на гилдията, че все още съм жив. Само за няколко седмици ми бяха предложени няколко участия в телевизионни шоупрограми, след година бях отново канен за поддържащи роли и агентите се биеха кой да ме представя. В момента вече втора седмица снимам първата си главна роля от десет години насам. Играя „Президента“! — Той намигна. — Повече никакви сенатори.

— Добре. И после?

— Ти или приятелката ти искате ли нещо за пиене? Може би бира?

— Помислих си, че никога няма да попиташ — каза Хелена.

В масата насред стаята имаше скрит хладилник. След като ни сервира по бира, подсетих Джеймисън, но деликатно — бях започнал да харесвам стария глупак:

— Рей Хамънд!

Джеймисън се понамръщи.

— Да. Всичко вървеше като по вода. Това, което трябваше да правя, бе да отричам и понякога да давам очевидни основания да не ми вярват, като по този начин поддържах неотслабващо внимание към особата си. Точно тогава някакъв тип започна да ме безпокои. Трябва да кажа, че подходът му бе доста по-изтънчен от вашия. Най-напред писма, а след това — телефонни обаждания. Някое и друго предупреждение. След това се появи вкъщи и представи някои факти по много подобен на вашия начин. Каза да избирам — или да му плащам, или губя всичко.

— Как така?

— Хората са обсебени от тайните — от чуждите тайни. Те искат да знаят онова, което другите желаят да запазят скрито или невидимо. Въпреки че интересът им е нечистоплътен, читателите на тези булевардни списания са на моя страна. Ние имаме нещо като договор за „ненакърнимост“ помежду си — свързват ни нещата, които те знаят за моя живот. Те любопитно надничат в моя живот, а ползата от това е обща и за двама ни.

— Значи е било изнудване.

— Да. Доста сериозна сума всеки месец. С всеки следващ мой успех сумата се увеличаваше, започна да става невъзможна, а човекът — все по-странен.

— В какъв смисъл?

— Външно си беше почти същият. Владееше се, беше властен, но погледът му се обърна навътре. Мисля, че нещо се променяше в съзнанието му и му ставаше все по-трудно да се занимава с тъмните си дела. Като актьор човек се учи да забелязва такива неща. Самоувереността му започна да се топи, вече не разбираше ролята си в живота.

— Но продължи да взема пари.

— До миналата седмица — погледна ме Джеймисън. — Не съм го убил аз, ако за това ме разпитвате.

— Знаем, че не си ти. — Доизпих си бирата и станах. — Как изобщо Хамънд се добра до теб?

Джеймисън отмести поглед:

— Опасявам се, че наистина не зная. Сигурно случайно. Предполага се, че данните в „Слийп ийзи“ са строго поверителни, но е възможно някой от работещите там да е бил принуден да говори. Разбирате, че тук жена не може да живее — това би сложило край на играта. Затова тези „занятия“ трябва да са извън къщи.

— Доста висока цена плащаш, нали?

Джеймисън се усмихна.

— Не е ли така за всички? И както знаете, успявам някак да лавирам и то не само с професионални дами. Впрочем, откъде ви е известно всичко това?

Извадих неговото листче от джоба си и му го подадох.

— Може да не е единственото — казах аз.

Той вдигна рамене — наясно бе с всякакви вероятности — и после пъхна листчето в джоба си.

— Благодаря ви все пак.

Изпрати ни до вратата, бърборейки щастливо за филма, в който участвал в момента. Вървях зад него и Хелена и се опитвах да разбера с какво всичко това променяше нещата. Все още не разбирах, но знаех, че ще дойде и това време.

Като застанахме навън, видях как очите на Джеймисън пробягаха нагоре по шосето — по криволичещия път към високите хълмове над Долината. Къщата му не бе разточително голяма, но бе хубава и от нея се откриваше една от най-красивите гледки на света.

— Ако хората знаеха, че наистина съм такъв, какъвто твърдя — подхвърли той, — никога няма да ми простят.