Едно

„Изслушай това — бях й казал аз и зачетох от една книга за смъртта: — «… и както стоях сама в нашата всекидневна, потънала в отчаяна скръб по скъпия ми Робърт, една книга падна от лавицата без никаква причина. Аз подскочих, толкова се стреснах, и когато я взех от пода, страниците се разгърнаха и пръстът ми попадна на изречението Аз съм с теб!, подчертано от неговата писалка.»“

„Много хубаво“ — бе казала тя. Скептичната ми жена бе приела доста резервирано разговора на гази тема.

„Не вярваш ли в това? — бях я попитал аз. — Нима ти си една невярваща Лесли?“

„Ричард, опитвам се да ти кажа, че ако ти умреш…“

„А какво ще помислят хората? — бях казал аз. — За бога, ние навсякъде разказваме, навсякъде пишем, че предизвикателството на живота в пространство-времето е да те накара да използваш силата на любовта, за да превърнеш нещастието в нещо стойностно, а ти какво? — една минута след като умра, взимаш уинчестера и се застрелваш, така ли?“

„Не мисля, че ще ме интересува какво биха помислили хората в такъв момент…“

„Няма да те интересува ли! Лесли…!“

Така бяхме разговаряли ние неведнъж. Никой от двамата не можеше да допусне мисълта, че ще живее без другия, но всеки накрая се бе заклел, че няма да има самоубийство.

Сега съжалявах за дадената дума. Тайно бях убеден, че ако не умрем заедно, аз ще умра пръв. А знаех, че аз ще мога да прескоча през стената от онзи свят в този, като елен през бодлива тел, за да бъда с нея. Обаче от този свят в другия…?

Лежах в тревата, притиснал лице към ледения гладък надгробен камък. Нещата, които знаех за смъртта, заемаха цели лавици с книги; а това, което Лесли знаеше за нея, можеше да се побере във вечерна чантичка и щеше да остане място за портмонето и бележника й. Колко глупав бях да й обещая!

Добре, Лесли, никакво самоубийство. Обаче смъртта й ме направи още по-небрежен към себе си. Късно нощем карах по тесните улички на острова нейната раздрънкана стара лимузина Торанс със скорост, която би подхождала повече за спортен автомобил, изобщо не слагах предпазните колани и се отдавах на спомени.

Харчех пари безразсъдно. Сто хиляди долара за Хонда Старфлаш — спортен самолет, седемстотин конски сили, само петстотин килограма. Сто хиляди долара, за да летя бясно през уикенда в атракционни полети за местните запалянковци по авиоспорта.

Никакво самоубийство, бях казал аз, но пък изобщо не бях обещавал на жена ми да не летя на състезания.

Изправих се с мъка от гроба й и тежко закрачих към къщи. Залезът бе обагрил с огнени цветове небето и в такива моменти Лесли често пъти се превръщаше направо в облак от наслада, като гледаше какво прави с цветята й залезът, посочваше ми едно, водеше ме до друго. Сега навсякъде беше сиво.

Пай ни бе казала, че ще можем да намерим обратния път към нашето собствено време. Но защо не бе споменала, че пътят ни към дома минава през катастрофа в морето и че единият от нас ще умре!

По цели дни изучавах моите книги за смъртта, накупих още. Толкова хора са се разбивали в тази стена! И все пак единствената посока, в която е била преминавана тя, е било от тази страна в другата. Дори Лесли да беше с мен, да ме гледаше или слушаше, тя не ми даваше никакъв знак. Никаква книга не падаше от лавиците ни, по стените не се очертаваха никакви силуети.

Нощем изнасях възглавницата и спалния си чувал на верандата, под открито небе. Непоносимо ми беше да спя в нашето легло без нея.

Сънят ми — някога моя школа, университет, аула за приключения из други светове — сега се изпълваше със смътни сенки, епизоди от неми филми. Понякога я зървах, запътвах се към нея, за да бъдем заедно и се събуждах — сам, в отчаяние. По дяволите! Защо тя не беше научила някои неща!

Колкото и да ми беше мъчително, извършвах мислено отново и отново онези фантастични полети над рисунката в океана, като детектив, който изследва труп, за да открие ключ към разгадката. Някъде там трябва да имаше отговор! Или иначе ще умра, въпреки клетвата.

Толкова ясна нощ никога не бях виждал, звездите се въртяха в часове, часовете в звезди, ярки колкото през онази нощ с Льо Клерк в древна Франция…

Знайте, не около вас винаги е реалността на любов-та и във всеки момент вие имате силата да преобразите своя свят с познанията си.

Не се страхувайте, не се стъписвайте пред тази привидност, която е мракът, пред този празен плащ, който е смъртта.

Вашият свят е точно толкова мираж, колкото всеки друг. Вашето единение в любовта е реалност, а миражите не могат да променят реалността. Не забравяйте това. Няма значете какво изглежда, че е…