Есенен мост

— Да — потвърди служителят. — Япония се модернизира много бързо. С този темп ще настигнем напълно чужденците до края на столетието.

— Без съмнение — съгласи се Макото. — Аз искам да отида във владението не за да разглеждам забележителности, а за да се срещна с владетеля Генджи.

Служителят в хотела хвърли изпитателен поглед към Макото.

— Това може да е трудно. Освен това владетелят Генджи не се намира в имението на река Тама, а в замъка „Облак врабчета“ в провинция Мурото.

— Предполагам, че Мурото е новото име на предишната провинция Акаока.

— Да.

— Но замъкът „Облак врабчета“ все още се нарича „Облак врабчета“, така ли?

— Да.

— Колко приятно е да разбереш, че някои неща не се променят — отбеляза Макото.

9 Владетелят на ябълките

Младият владетел попита:

— Откъде да намеря думи да изразя това, което чувствам със сърцето?

— Невъзможно е най-дълбоките чувства да се изразят с думи. Човек може само да загатне за тях.

— Тогава всичко е безнадеждно — рече младият владетел. — Никой няма да ме разбере и аз няма да разбера никого.

— Не е така. Най-близките хора ще те разберат най-добре по онова, което не казваш, и ти ще ги разбереш по същия начин.

Аки-но-хаши (1311)

1867 година, замъкът „Облак врабчета“

Смит напусна замъка. Той яздеше коня в лек галоп и държеше свободно юздите, без да следва конкретна посока. Конят го отведе на брега и спря с насочен на югоизток нос в посоката, където отвъд океана се намираха Хаваите. Смит забеляза съвпадението, но мислите му не се въодушевиха от спомена за дома. Те бяха насочени към по-неотложен въпрос. След известно време Смит леко сръга коня с шпорите. Обърна го и го насочи в тръс към вътрешността на острова. Конят изкачи един хълм и рязко спря, вдишвайки дълбоко.

Смит също усети аромата. Беше необичаен. Тъй като беше израснал в плодородните тропици, той се бе научил да различава аромата на различни плодове и най-вече на манго, гуава, папая, които Смит особено много харесваше. Ароматът не принадлежеше на някой от тези плодове, но със сигурност беше на плод. Смит бе в състояние да каже толкова много не заради остротата на своето обоняние, а благодарение на гледката на близо стоте дръвчета, която се разкриваше в малката долина. Насочи коня надолу, за да разгледа отблизо.

Ябълки. За първи път опита ябълка, докато беше във Вирджиния. Даде му я от овощна градина в Ню Ингланд един братовчед, когото Смит не беше виждал преди това.

Жителите на Ню Йорк твърдят, че техните ябълки са най-хубавите, отбеляза братовчед му, но аз заявявам, че върмонтските са несравними. Хайде, братовчеде Чарлс. Опитай.

Смит отхапа и му се наложи да мобилизира целия си самоконтрол, за да задържи изражението на задоволство върху лицето и парчето ябълка в устата. Той беше свикнал с меката и влажна сочност на хавайските плодове. Неговият братовчед му бе обещал, че ябълката е сладка и сочна. Но Смит установи, че по-точното определение беше кисела на вкус и в никакъв случай не беше толкова сочна като зрялото манго, но в действителност беше по-сочна в сравнение с изсушения плод. Макар да успя да прикрие своя ужас, Смит не успя да се престори на истински ентусиазиран.

Доста време си прекарал в езическите тропици, отбеляза братовчед му. Добре, че дойде при Уилям и Мери, преди вкусовете и преценката ти завинаги да са се развалили.

Смит се върна на Хаваите преди Коледа. На родителите си каза, че не може да издържи студената и суха зима във Вирджиния. Всъщност онова, което преливаше чашата на неговата толерантност, бяха напразните приказки и неадекватното мислене, което продължаваше безкрайно в колежа. Дядо му беше дошъл на Хаваите и беше преуспял по време на управлението на първия крал Камехамеха, въпреки че двамата са били религиозни врагове. Баща му, Бог да дари мир на душата му, бе помогнал на четвъртия крал Камехамеха да запази целостта на кралството и да не позволи на европейските империалисти да го разграбят. Как бе възможно внукът и синът на тези достойни мъже да прекара ценни години от своята младост в далечния Уилямсбърг, където да говори и да мисли, вместо да действа?